Всички смятаха, че Орм се е справил чудесно с положението, особено като се има предвид младостта му — малцина от тези, които са се приближавали до Токе, след като е достигнал сълзливия стадии, са се измъквали невредими. Ето защо Орм се издигна в очите на другарите си, а също и в своите собствени. След този инцидент те започнаха да го наричат Червения Орм не само заради цвета на косата му, а и защото се бе показал като мъж с характер, когото никой безпричинно не бива да предизвиква.
След няколко дни излезе благоприятен вятър и те отплаваха. Движеха се на разстояние от брега, за да избягнат опасните течения, и се насочиха на запад покрай земите на Рамиро, докато заобиколиха носа. После загребаха на юг покрай стръмния н набразден бряг, преминаха малък архипелаг, който им напомни на групата островчета край родния Блекинге19. Най-после стигнаха до устието на някаква река. Точно нея търсеше евреинът. Навлязоха вътре с прилива и загребаха нагоре, докато стигнаха до бента. Там слязоха и спряха да обсъдят положението. Соломон им описа предстоящото пътешествие и каза, че смели мъже като тях могат да изминат разстоянието до крепостта за по-малко от два дни. Човекът, на който искаше да отмъсти, беше един от маркграфовете20 на Рамиро и се казваше Ордоно, по неговете думи „най-ужасният мошеник и бандит в целия християнски свят“.
Крог и Берсе го разпитаха подробно за крепостта, поискаха сведения за якостта и разположението й, за това колко е голяма армията, която я защитава. Соломон отвърна, че се намира в толкова скалиста и запустяла местност, та войската на халифа, която е предимно конница, не припарва там. Това я прави чудесно убежище за разбойници и зад стените й се крият огромни богатства. Построена е върху дъбови трупи и е защитена от земен насип, върху който има ограда от колове. Войниците й вероятно не наброяват повече от 200 души. Соломон смяташе, че сигурно няма да са особено бдителни заради изолираното й разположение; а освен това хората на маркграфа много често правят набези на юг и отсъствуват от крепостта.
Крок каза, че броят на защитниците го притеснява по-малко, отколкото насипът и оградата, защото ще им попречат да направят изненадваща атака. Някои мислеха, че ще бъде най-лесно да запалят оградата, но Берсе напомни, че пожарът може да обхване цялата крепост, а това значи, че няма да стигнат до богатствата й, каквито и да са те. Накрая решиха да се доверят на късмета си и да съставят плана на място. Споразумяха се да оставят на корабите четиридесет мъже, а другите да потеглят привечер, когато се разхлади. После теглиха жребий, за да определят кои ще останат, защото всички предпочитаха да присъствуват, когато се разпределя плячката.
Погрижиха се за оръжието си и прекараха в сън дневната жега, скрити в дъбова горичка. След това се подкрепиха с храна и пиене и щом се свечери, целият отряд, който наброяваше 136 мъже, тръгна на път. Крок вървеше начело заедно с евреина и Берсе, а останалите ги следваха. Едни носеха метални ризници, други — кожени нагръдници. Повечето бяха въоръжени с меч и копие, а някои имаха и бойни секири; всички носеха щит и шлем. Орм вървете до Токе. Той отбеляза, че след толкова седмици, прекарани на пейките за гребане, това е добра възможност да раздвижат ставите си преди боя.
Минаваха през гола пустош, в която нямаше никакъв признак па човешки живот; тези гранични области между християнското и андалузкото кралство отдавна бяха изоставени. Движеха се по северния бряг на реката и по пътя си прекосиха множество нейни притоци. Междувременно тъмнината се сгъсти и след няколко часа направиха почивка, изчаквайки да изгрее луната. После завиха на север покрай една долина; придвижваха се бързо по равния терен. Соломон се оказа добър водач — достигнаха околностите на крепостта още преди небето да просветлее. Скриха се в шубраците и пак починаха малко, взирайки се в мрачината, за да различат нещо па бледата лунна светлина. Видът на оградата ги обезсърчи — беше направена от необработени трупи с височина два пъти човешки бой, а огромната порта с укрепен свод направо вдъхваше страх.
Крок отбеляза, че лесно можели да я подпалят, но при всички случаи би предпочел да проникне вътре, без да използува огън. Все пак ако не открият друг начин, ще се наложи да струпат съчки в основата й и да ги запалят, като се надяват да не се възпламени цялата сграда. Попита дали Берсе има по-добро предложение, но той поклати глава, въздъхна и каза, че не се сеща за нищо друго, макар и той да не одобрява този метод. Соломон също не намери друго разрешение; промърмори, че трябва да се задоволи само да гледа как неверникът гори, а се е надявал на по-пълно отмъщение.