Аре въздъхна и избърса потта от челото си. Седеше изправен и съвсем неподвижен.
Щом Грьонинг се очерта в далечината, Орм излезе начело и препусна напред, за да съобщи новината на Аса — страхуваше се, че без предупреждение радостта, примесена със скръб, която ще изпита при срещата с Аре, може да я разтърси силно. В началото, когато й разказа, тя се обърка и заплака горчиво, но после падна на колене и започна да удря главата си в скамейката и да благодари на бога, че й е върнал сина, който отдавна смяташе за загубен.
Щом заведоха Аре вкъщи, тя се втурна разридана да го прегърне и дълго го държа така. После започна да сипе укори към Орм, че се е съмнявал в самоличността му. След като се поуспокои, каза, че ще му направи по-добра превръзка, за очите, а когато чу, че е гладен, настроението й се повиши и се запъти към кухнята, за да приготви лично любимите му гозби. През следващите няколко дни тя се движеше сякаш насън, мислеше само за Аре и за това как да го утеши. Когато се хранеше с апетит, тя го гледаше, изпълнена със щастие, а веднъж, когато в знак на благодарност той постави дланта си върху нейната, избухна в сълзи от радост. Но понякога му досаждаше с непрекъснатото си бърборене. Тогава той запушваше уши и започваше да стене, а тя млъкваше и оставаше мълчалива в продължение на цяла минута, преди да подхване отново.
Всички от домакинството изпитваха състрадание към Аре и му помагаха кой доколкото може. Отначало децата се плашеха, но после бързо се сприятелиха с него. Особено му харесваше, когато го водеха сутрин долу при реката. Той сядаше на брега да лови риба, а някой му помагаше да закачи стръвта и да метне въдицата. Най-добре се чувствуваше с Чернокос или с Рап, когато той имаше време да му прави компания. Предпочиташе тях може би защото те единствени от цялото домочадие също като него обичаха да седят и да мълчат.
Всички искаха да научат нещо повече за злочестата съдба, която го бе сполетяла. Орм им разказа всичко, което бе успял да научи на връщане от Кивик. Олоф Пъстрата птица изпрати солта по хората си вкъщи и задържа със себе си в Грьонинг само двама от тях. Бе помолил Юлва да остане, ако е възможно, докато успеят да разберат нещо повече за тайната на Аре — имаше чувството, че тя съдържа нещо много важно. Юлва с удоволствие го прие, беше й симпатичен и винаги се радваше на посещенията му. Освен това забеляза, че често поглежда към Людмила, която на петнадесет години се бе превърнала в истинска жена и с всеки изминал ден се разхубавяваше.
— Доволен съм, че искаш да останеш — рече Орм, — не бихме разгадали думите на Аре без твоя помощ. Ти единствен тук познаваш Миклагард и хората, които го поселяват.
Но независимо от всичките си опити и усилията на свещеника и на жените, те не успяха да разгадаят историята на Аре. Само още едно нещо установиха със сигурност — че обезобразяването му е станало край река Днепър, в земите на печенегите близо до големите бентове, където се наложило да пренасят корабите си. Повече не успяха да разберат. Олоф пък се чудеше какво може да са правили византийците там.
Орм се сети за нещо, което би могло да им помогне, Аре владееше руническото писмо, затова той накара Рап да приготви бяла и гладка дъска от липово дърво, за да може брат му със здравата си ръка да пише на нея с въглен. Аре се отдаде въодушевено на това занимание и се труди дълго, но пишеше неумело с лява ръка и нали беше сляп, застъпваше буквите една върху друга, така че никой не можа да разбере нищо. Накрая той се разгневи и захвърли дъската и парчето въглен; повече не пожела да опита.
Най-после, когато един ден седяха и се почесваха по главите, размишлявайки върху този проблем, Рап и свещеникът измислиха по-добър начин. Рап издялка къса греда, изглади я и я полира, след което изразя съвсем отчетливо върху й шестнадесетте рунически букви — направи ги много големи, с дълбок разделителен улей между тях. Поставиха дървото в ръцете на Аре и го накараха да прокара пръсти отгоре. Лицето му видимо се проясни, когато схвана замисъла им. Сега докосваше буква след буква и образуваше думите, които искаше да им каже, а отец Вилибалд стоеше до него с перо и овча кожа и веднага ги записваше. Отначало всичко вървеше много бавно и трудно, но постепенно Аре научи мястото на отделните букви и всички седяха и изпълнени с радостно очакване, наблюдаваха как върху кожата се заредиха смислени изречения. Всяка вечер свещеникът им прочиташе това, което бе записал през деня. Те слушаха ненаситно; след три седмици беше записана цялата история.
Но първата част, в която се описваше къде е скрито съкровището, той прочете единствено на Орм.