В този момент на разговора към Крок и Берсе се присламчи Токе и попита защо се бавят — започвал вече да ожаднява, а колкото по-скоро нападнели крепостта, толкова по-бързо щял да си намери нещо за пиене. Крок го осведоми, че проблемът е как да атакуват. Като чу това, Токе заяви, че ако му предоставят пет копия, ще им покаже, че е способен и на други неща, освен да гребе и да пие бира. Другите започнаха да го разпитват за плана му, но той отговори само, че ако всичко мине добре, ще им пробие път в крепостта, макар и да се наложи собствениците на копията да ги сглобяват отново, като си ги получат. Берсе, който го познаваше отдавна, им препоръча да го послушат. И така, донесоха копията, а Токе отсече върховете там, където металът се допира до дървото, така че от острието остана да стърчи къса дръжка. После обяви, че е готов да започнат. Двамата с Крок се запромъкваха тихо към крепостния вал, прикривайки се зад скали и храсти, а отзад ги следваха няколко отбрани воини. От вътрешността на крепостта пропяха петли, но иначе в нощта цареше абсолютна тишина.
Припълзяха към насипа близо до портата. Токе се изкачи до основата на оградата и заби едно от копията в процепа между два кола на разстояние няколко лакътя от земята, като го вклини здраво с въртеливо движение, използувайки цялата си сила. По-нагоре, в следващата пролука, вкара друго острие. Безшумно се увери, че и двете ще издържат тежестта, и стъпи внимателно на скъсените прътове. Постави трето, но от това положение се оказа невъзможно да го закрепи здраво, без да вдигне шум. Крок, който вече беше схванал идеята на Токе, му направи знак да слезе и прошепна, че сега ще трябва малко да почукат, дори с риск да обезпокоят съня на някои хора. После, хванал останалите две остриета в ръка, зае мястото му върху вече заздравелите стъпала и с няколко удара с опаката страна на брадвата заби копието на място. Веднага след това повтори същото с четвъртото и петото копие все по-високо нагоре по оградата. След като вклини и последното острие, се изкачи и стигна до върха й.
В този момент от крепостта се разнесоха викове, шум и суетня, пронизително засвириха рогове; но след Крок по стълбата на Токе по най-бърз начин се изкачваха и други викинги, присъединяваха се към него на върха. Вътрешната страна на оградата беше обточена с дървен мост, който служеше за площадка на стрелците. Крок и другарите му скочиха на него, сблъскаха се с няколко още сънени мъже, въоръжени с лъкове и копия, изтичали да ги пресрещнат, и ги повалиха. От земята вече ги обсипваха със стрели, даама паднаха, но Крок и останалите се затичаха по моста към портата и слязоха на земята с надеждата, че ще могат да я отворят отвътре и да пуснат другарите си. Там се развихри схватка, тъй като мнозина от защитниците на крепостта вече бяха притичали да отбраняват входа и с всяка изминала минута на помощ прииждаха нови подкрепления. Един от двадесетината мъже, последвали Крок, висеше от оградата със стрела в окото, а трима други бяха улучени при преминаването на моста. Но всички, които бяха успели да скочат невредими на земята, се групираха плътно във фаланга и с боен вик: „Напред!“ си пробиваха път с копие и меч към портата. Тук се озоваха наистина в тежко положение — беше много тъмно и враговете се трупаха както отпред, така и отзад.
Отвън в отговор се разнесе боен вик — чакащите на хълма мъже се бяха спуснали към насипа веднага щом бяха видели, че опитът да се прехвърли оградата е успял, и много от тях вече забиваха брадвите си в портата, докато други се катереха по стъпалата на Токе и скачаха вътре на помощ на другарите си. Тук се водеше ожесточено и доста хаотично сражение, трудно се разпознаваше кой е враг и кой — приятел. Крок повали неколцина с брадвата си, но после сам получи удар с тояга по врата. Нанесе го един огромен мъж с черна, сплетена на плитки брада, който, изглежда, бе водачът на защитниците. Шлемът на Крок отчасти притъпи силата на удара, но той се залюля и падна на колене. Накрая Токе и Орм успяха да си пробият път през масата от плътно преплетени хора и щитове, където копието беше напълно неизползваемо, по лепкавата н разхлъзгана от кръв земя, по която на няколко пъти едва не загубиха равновесие, и издърпаха резето на портата. Другарите им нахлуха вътре и защитниците, които не смогнаха да избягат, бяха победени и убити.
Сред християните настъпи ужасна паника, те бягаха, а смъртта буквално ги следваше по петите. Соломон, един от първите, нахлули през портата, се биеше въодушевено начело на викингите, препъвайки се в телата на убитите. Грабна някакъв меч от земята и го размаха над главата си. Крещеше през глъчката към другарите си и ги подканяше да бързат към главната постройка. Крок бе все още замаян от удара и не можеше да се изправи на крака. От мястото до портата, където лежеше, им извика да следват евреина. Много от викингите се спуснаха към къщите, които ограждаха вътрешната страна на насипа, за да утолят жаждата си или пък да търсят жени. Но повечето преследваха отстъпващите защитници чак до цитаделата, която се намираше в центъра на крепостта. Вратата й бе обградена от християни. Те се опитваха да влязат, но преди да успеят да я затворят, сред тях нахлуха преследвачите и вътре се разрази битка — нямаха друг избор, освен да се защитават. Едрият мъж със сплетената брада се биеше храбро, повали двама нападатели, но накрая бе притиснат до стената и падна на колене, тежко ранен от нанесените удари. Като го видя да се свлича, Соломон се хвърли върху му, сграбчи го за брадата и го заплю, хленчейки като пияница. Брадатият, сякаш вперил в него неразбиращ поглед, се търколи на една страна, склопи очи и умря.