Казарът знаеше, че искам да отида в Киев, и щом пристигнахме, ме предаде на някакви монаси. Опитах се да го възнаградя със сребро (не беше докоснал колана ми), но той не прие нищо. Вече имал достатъчно, а освен това спечелил и благоволението на бога, като се отнесъл добре с мен.
Останах при монасите. Те се грижеха за мен, докато след известно време се пооправих и отново започнах да мисля за златото. После при тях дойдоха някакви скандинавци и ми зададоха разни въпроси. Разбраха, че искам да се върна у дома и че имам с какво да им платя, ако ми помогнат. Така започна пътешествието ми по реката, прехвърляха ме от кораб на кораб, докато накрая попаднах при готландците, където ме срещна Орм.
През цялото време ме измъчваше мисълта, че няма да мога да разкажа на никого за българското злато и да посоча скривалището му, дори ако по някакво чудо стигна до дома и намеря семейството си. Но сега благодарение на твоята изобретателност, свещенико, можах да ви разправя всичко и ще умра щастлив.
А със златото Орм може да постъпи както сметне за най-добре. Съкровището е несметно, може да направи богати много хора и никой не знае точно каква е стойността му или пък колко кръв е пролята заради него. То е заровено там — на мястото, което ви описах. За човек, който знае къде да го търси, няма да е трудно да го намери. Освен това наблизо има знак, който отбелязва точното място: костите на ковчежника Теофил и оръженосеца Захариас, вече оглозгани от враните — дано душите им нивга не намерят покой, — и тленните останки на сина ми Халвдан, господ да се смили над душата му.
Четвърта глава: КАК СЪСТАВИХА ПЛАН ДА ПРИБЕРАТ ЗЛАТОТО
Щом чу историята за златото, Орм изпрати по човек съобщение на Токе.
— Кажи му — поръча той, — че се отнася до едно пътуване в източните земи, където ще търсим заровено съкровище, и че държа да чуя неговото мнение по този въпрос. Хубаво ще е, ако може да дойде веднага.
Това бе достатъчно за Токе. Той пристигна в Грьонинг, преди Аре и свещеникът да са довършили разказа си, нетърпелив да чуе повече подробности. Веднага след като го посрещнаха и изпи чаша бира, той рече:
Стигна до мене мълвата, че се издуват платната, че вече скърцат греблата — на изток имало злато. После усетих познатия мирис на пръски солени и ме облъхна от кила дъх на дъски засмолени.
Орм му отговори по-сериозно:
— Достатъчни са две години — мъжете бързо помъдряват, с мечтата си да пътешестват в земи далечни се, прощават. О, не е лесно да отмъкнеш така бленуваното злато, намиращо се в Гардарике, дълбоко скрито под водата.
— Но пък съкровището е несметно — добави той. — Никога не съм имал по-голяма нужда от съвет. Юлва не желае да се намесва, казва, че трябва да реша самичък, а тя рядко говори така. Затова те извиках — да ме посъветваш какво да правя. Тук е и Олоф Пъстрата птица. Той е бил в източните земи и е много мъдър човек. Три глави мислят по-добре от две, щом става дума за нещо толкова важно.
Орм разказа на Токе историята на Аре и на българското злато; не спомена само къде е скрито.
— Това няма да ви кажа — рече той, — докато не пристигнем на място. Златото може да причини на хората доста неприятности и ако ви издам съкровището предварително, това може да стигне до ушите на недобронамерени люде. Някой друг може да се докопа до него преди мен. Ако това съкровище изобщо някога попадне в човешки ръце, те трябва да са моите, ничии други. Аре, който смята себе си за мъртъв, го е завещал на мен. В случай че пътешествието ни завърши с успех, ще възнаградя добре тези, които ми помогнат да го извадя. Откакто чух за него, не ме свърта на едно място, понякога толкова мисля за това, че не мога да заспя. Безпокоя се само, че ако тръгна да го търся, ще отсъствувам от дома дълго време и непрекъснато ще се притеснявам дали семейството и къщата ми са в безопасност. А и за такова дълго пътуване ще са нужни много пари, трябва да се купят добър кораб и екипаж. Ще загубя цяло състояние, ако все пак тръгна да го търся и накрая открия, че някой ми го е измъкнал под носа.
Токе без колебание заяви, че за себе си е сигурен: с удоволствие би предприел пътешествието.
— И моят съвет към теб, Орм, е да се заловиш с тая работа — добави той. — Ако не, ще седиш тук и ще мислиш непрекъснато за него, накрая няма да можеш ни да ядеш, ни да спиш и никога няма да ти олекне на душата. Нищо чудно дори да се изтормозиш до такава степен, че да се побъркаш. Явно съдбата ти е отредила да тръгнеш да търсиш това злато, не можеш да избягаш от нея. Но познавам хора, чиито съдби са били далеч по-тежки. Наистина пътешествието ще е дълго, но не можеш да очакваш, че ще се сдобиеш с такова богатство; без да преодолееш известни трудности. Мен самия нищо не ме задържа тук — търговията с кожи в момента върви зле, а жена ми е бременна.