— Вярно е — обади се Токе, — момичето е добро. Характерът й не е по-тежък от твоя, когато беше момиче и срещна Орм в двореца на баща си. Но ето, ти бързо се укроти и не съм чул някога Орм да съжалява за избора си.
— Говориш глупости, Токе — протестира Юлва. — Не може да съм се укротила. Ние, които носим кръвта на Горм, никога не се укротяваме. Такива сме си, и толкоз; ще си останем същите дори в деня на Страшния съд, когато се явим пред трона на самия Господ. Но не забравяй, Орм уби Сигтриг и ми подари огърлицата на Алмансур. Тогава разбрах, че ми принадлежи — никой друг не би направил тези неща за мен. Само не ми говори за укротяване.
— Тая огърлица се оказа много полезна — рече Орм, — надали някой може да отрече това. Може би когато се върнем със златото, ще имаме такава и за Людмила. Сега трябва да говориш с нея лично, Олоф, после вече можем да я смятаме за твоя годеница. Ще се ожениш за нея веднага след завръщането си от изток, стига да можеш да се освободиш от жените си така лесно, както твърдиш.
Олоф отговори, че тези неща стават много бързо във Финведен; просто им плащаш добре и те си отиват. Това нямало да отнеме време, затова не виждал защо сватбата да не се състои преди пътешествието. Но Орм и Юлва не се съгласиха и накрая той трябваше да се подчини.
До този момент всичко, свързано с женитбата, бе протекло както трябва, макар и не съвсем според желанията на Олоф. Людмила прие благосклонно предложението му и те веднага се впуснаха да правят планове. Очевидно идеята да стане негова жена й допадаше, въпреки че, както по-късно сподели с Одню и Юлва, очаквала един толкова голям водач да пристигне с пълни ръце, с украшения и подаръци. Попита го дали става зъл, когато се напие, и кога е в по-весело настроение — сутрин или вечер. Искаше също да знае как точно изглеждат двете жени, от чието присъствие ще се лиши заради нея, както и подробности за къщата и добитъка, броя на робите и прислужничките, количеството на богатството, което се съдържа в ковчежето му. Той отговори задоволително на всичките й въпроси.
Но отец Вилибалд не беше доволен, когато научи новината. Във възбудата си никой не се беше сетил, че Олоф Пъстрата птица не е християнин. Този факт много безпокоеше свещеника. Той твърдеше, че една девица — християнка, която е покръстил със собствените си ръце, не може ла се омъжи за езичник. Това било възможно само при условие, че Олоф се съгласи да приеме християнството преди това. Мнението на свещеника предизвика размяна на доста остри забележки сред жените — Аса взе неговата страна, а Юлва и Людмила им се противопоставиха. Накрая Орм им нареди да престанат да спорят и да си затворят устите. Каза, че сега най-належащото нещо е да съставят план за пътуването, а по-късно ще имат достатъчно време да обсъждат този въпрос; ако Олоф пожелае да се покръсти, толкова по-добре, но и да не го стори, пак ще получи момичето.
— После тя ще има много възможности да му влияе — добави Орм, — ако сметне, че си струва да опита.
Аса го упрекна за тия думи, но той й напомни за Аре, каза й да не забравя, че сегашното му състояние е дело на християнски ръце.
Отец Вилибалд седеше омърлушен на стола си. Промълви, че след като хилядната година е отминала, без Христос да се появи на небето, хората проявяват по-малко желание да се покръстват.
— Ако продължава така — добави той, — дяволът в крайна сметка ще възтържествува и всички пак ще станете езичници.
Орм му каза да се развесели и да престане да си ;мисли лоши неща за тях.
— Аз съм доволен от Христос — заяви той — и надявам се, че той също ще бъде доволен от мен дори ако омъжа дъщеря си за съпруг, който съм избрал по мой вкус. Не знам какво трябва да се случи, за да се откажа от бога, той винаги толкова ми е помагал.
Токе се обади, че това му напомнило за новините, които носи от Веренд; те щели да заинтересуват всички.
— Сигурно си спомняте учителя Рейналд — рече той, — оня, дето в името на Христа събори стария Стюркар от Камъка. Старицата, на която го дадоха за роб, умря. Сега той е свободен и многоуважаван човек. Още е свещеник, но вече не служи на Христа. Отказа се от него, докато беше роб на старицата — сега хули всичко, свързано с неговото име. Стана последовател на древния бог Фраюр и трупа огромни богатства с познанията си по черна магия. Жените изпълняват всичко, каквото им заповяда, и го смятат за най-добрия жрец, който вирдите някога са имали. Чух, че събрал банда последователи, които го издигнали във вожд на разбойниците и престъпниците.