Отец Вилибалд изпита ужас от тия думи. Заяви, че вече не може да се моли за този човек, че никога не е чувал за християнски свещеник, който така открито да се обяви за привърженик на дявола.
Юлва пък смяташе, че той има и добри качества. Жалко било, че му е потръгнало така зле. Но Орм се засмя.
— Нека те двамата с дявола си правят каквото пожелаят — каза той. — Ние си имаме други грижи.
Вече не се чудеше дали да предприеме пътешествието и да търси златото. Тримата се споразумяха да отплават в средата на лятото, ако успеят да купят някой хубав кораб на крайбрежието.
— Най-трудното ще е да намерим добър екипаж — рече Орм. — Трябва да имаме способни моряци, които разбират от кораби, но тук във вътрешността не можем да намерим такива. Освен това е опасно да наемаме непознати, щом се надяваме да возим за дома такъв товар. Може би ще е най-разумно да вземем само няколко души, тогава ще плащаме и по-малко; но пък, от друга страна, ще бъдем по-спокойни, ако наемем много хора, защото не знаем какви опасности ни очакват.
Пета глава: КАК ОТПЛАВАХА ЗА ГРАД ВИ В ГОТЛАНД
Олоф Пъстрата птица си тръгна; искаше да се приготви за пътешествието и да наеме от Халанд познати нему хора за екипаж, а Орм, Токе и Харалд Ормсон се отправиха към крайбрежието и започнаха да търсят кораб. При устието на реката попаднаха на един, който се продаваше. Собственикът му бе поостарял и искаше да го продаде, за да осигури на дъщерите си добро наследство, след като умре. Те го огледаха внимателно и решиха, че е в добро състояние. Имаше двадесет и четири чифта гребла. Такъв кораб съвсем не се смяташе за малък, но според Орм не би им навредило, ако беше още по-голям. Токе споделяше мнението му.
— На него ще плават славни водачи — добави той — и тридесет чифта гребла нямаше да ни дойдат много.
— Но може би когато стигнем до плитчините, за които говореше Олф, ще сме доволни, че е по-малък — рече Харалд Ормсон.
— Страшен късмет имаш, Орм — обади се Токе, — по-голям, отколкото предполагах. Децата ти са наследили твоята мъдрост.
— Не е хубаво син да те командува — отвърна Орм. — Вкъщи това няма да се случи, докато имам език в устата и здрава десница. Но в случая трябва да призная, че момчето е право. По-трудно ще ни бъде да теглим кораба дори от камбаната на свети Яков.
— Тогава бяхме млади — каза Токе, — сега сме водачи и няма да е нужно дори да пипнем с ръка въжето. Младите да се мъчат, а ние ще вървим до тях, без да си мръднем пръста, и ще се чудим защо са толкова слабосилни. Може и да не са в състояние, да се справят.
Накрая, след като дълго се пазари, Орм купи кораба. По бреговете край устието се издигаха големи къщи. Оттам се снабди с малц, шопари и волове, като уреди със стопаните направо да сварят бирата и да заколят и опушат купените животни. Беше изумен, щом откри колко много сребро ще му струва това. Удивлението му нарасна още повече, когато се опита да наеме за пътуването неколцина млади мъже от местните жители за период от една година. Яздеше унило от къща на къща заедно с другарите си и мърмореше възмутено, че българското злато съвсем ше го разори.
— Едно нещо научих — рече Харалд Ормсон, — за да Тръгне човек да търси злато, трябва да притежава много сребро.
— Добре казано — отвърна Токе. — Ако продължаваш така, сигурно ще станеш мъдър като дядо си по майчина линия, след като събереш още малко опит. Старите хора казват, че от гривната на Один всяка сряда излиза нова, затова той събрал много; но ако не била първата, нямало нищичко да притежава. Не тръгвай да грабиш, ако не разполагаш с достатъчно сребро; нито пък търгувай с кожи. Това мога да те посъветвам. Само поетите са в състояние да забогатеят с празни ръце; но пък трябва да съчиняват по-добри песни от останалите и тази надпревара разваля удоволствието от творчеството.
На път за вкъщи се отбиха да поговорят със Соне Острия поглед. Орм искаше да го помоли за нещо.
Къщата му беше голяма и имаше много стаи. Всички нейни кътчета бяха заети от синовете му и техните деца.
Самият Соне, вече в преклонна възраст, все зъзнеше и прекарваше повечето време край огъня, мърморейки. Орм го поздрави почтително. След малко Соне го позна и му кимна приятелски. Попита го какви са новините и започна да говори за здравето си. Не бил във форма както преди, но нямало от какво да се оплаче; доволен бил, че е запазил бистрата си мисъл и умът му все още, както някога, е по-остър от бръснач.