Той поклати глава и потъна в размисъл. Накрая рече:
— За никого не е радостно да види пръстите на тези орисници; малко са хората, които могат да ги зърнат. Надарен съм с тази способност, макар че бих предпочел да не я притежавам. А лицата им никога не съм успял да различа.
Соне отново се умълча; погледна към синовете си и кимна с глава.
— Сега вървете. Седмина от вас ще се върнат. Достатъчно е да знаете това.
Те не се възпротивиха повече, сякаш изведнъж се притесниха от присъствието на стареца. Същото почувствуваха Орм и придружителите му. Дълго след като отпътуваха, синовете му продължаваха да мърморят ядно срещу баща си и неговите странности.
— Искаше ми се да го попитам и за себе си — обади се Токе, — но не посмях.
— И на мен ми мина същата мисъл — рече Олоф Пъстрата птица, — но не ми достигна смелост.
— Може би думите му бяха само празни приказки — каза Орм, — макар че старата в Грьонинг също понякога вижда бъдещето.
— Само човек, който не го познава, може да сметне това за празнодумство — заяви един от синовете, който яздеше до него. — Ще стане точно както е казал, винаги е така. Но без сам да знае, ни обезпокои повече, като ни разкри видението си.
— Аз го смятам за по-умен от обикновените хора — рече Токе. — Не ви ли успокоява това — да знаете, че седмина от вас ще се завърнат живи и здрави?
— Седмина — мрачно отговори другият, — но кои? Отсега нататък за нас, братята, няма да има ни един радостен миг, докато четиримата от нас не умрат.
— Затова пък този момент ще бъде още по-щастлив — каза Орм, но в отговор синовете на Соне само изръмжаха неопределено.
Веднага щом се качиха на кораба и изпратиха конете обратно у дома, Орм накара хората си да пребоядисат драконовата глава — тя трябваше да блести и да е алена като кръв, ако искат щастието да закриля кораба им. Занесоха всичко на борда и всеки зае мястото си. Отначало Орм не бе склонен да принесат в жертва на боговете един козел, за да спечелят покровителството им по време на пътуването. Но всички се опълчиха против него и накрая той се съгласи.
— Колкото си искаш вярвай в Христос — рече Токе, — но в морето старите обичаи си остават най-добри. Не се ли съобразиш с тях, спокойно можеш да се хвърлиш в най-дълбокото с главата надолу.
Орм се съгласи и каза, че може би има някаква истина в това, но не му се щеше към всичките си разходи за пътешествието, което още дори не бе започнало, да добавя и стойността на цял един козел.
Най-после всичко беше готово. Едва изчакаха кръвта му да се стече по носа, и отплаваха. Имаха добро време и благоприятен вятър. Токе познаваше тия води чак до земите на изток от Готланд и се нае да управлява кораба, докато стигнат до Ви. Оттам нататък малцина знаеха нещо за морските течения. Надяваха се, че в пристанището ще успеят да наемат някой кормчия — там имаше достатъчно такива.
Орм и Токе се радваха, че отново плават по море. Сякаш много от проблемите, които ги притискаха на сушата, тук изведнъж паднаха от плещите им. Щом зърнаха в далечината бреговете на Листер, Токе заяви, че животът на търговците на кожи действително е тежък, но че сърцето му сега е пак така леко, както когато за първи път тръгнал по море с Крок.
— Не мога да разбера защо толкова дълго стоях далеч от морето — продължи той. — Няма по-хубаво нещо на света от един добре екипирай кораб. Приятно е да си седиш блажено на брега. Човек, който прави това, няма от какво да се срамува; но едно пътешествие до далечни земи, с морския мирис в ноздрите ти и плячка, която те очаква — по-приятно нещо от това не познавам! То е сигурно лекарство против мъката и старостта. Странното е, че ние, северните мъже, които знаем това и сме подобри моряци от останалите, си седим толкова много вкъщи, след като целият свят е в краката ни и можем да плячкосваме навсякъде.
— Може би някои предпочитат да остареят на суша та — рече Орм, — вместо да опитат най-сигурния лек срещу старостта, който морето предлага.
— Усещам най-различни миризми — обади се Чернокос, — но никоя не ми харесва.
— Защото не си свикнал с тях и не ги разбираш — отговори Орм. — Може би тук уханието на морето е по-слабо, отколкото във водите на запад, защото там то е наситенозелено, по-солено и има особен остър мирис. Но не мога да се оплача — и този тук ми харесва.
Чернокос не се обади повече, защото бе обхванат от пристъп на морска болест. Отначало той много се засрами, но това чувство поотмина, щом видя, че мнозина от екипажа, все хора от вътрешността на страната, започнаха да се надвесват през борда. Оттук-оттам дори се чуваха гласове, които молеха да се връщат веднага, преди болестта да ги е отнесла всичките.