Но Орм и Токе не помръднаха от руля и изглеждаха доволни.
— Горкичките, ще трябва да свикнат — рече Орм. — Едно време и аз страдах така.
— Виж синовете на Соне — му каза Токе. — Сега си имат друго притеснение и по-малко ще се тревожат от предсказанието на баща си. Доста време ще им трябва на несвикналите с морето да възприемат красотата на морския живот. Добре поне, че при тази посока на вятъра могат да повръщат, без да има опасност повърнатото да попадне в лицето на другарите им. Това ще ни спести много разправии между по-раздразнителните от тях. Съмнявам се обаче, че те оценяват това. Обичта към морето се придобива с опит, тя не е вродена.
— Нужно е само време — добави Орм, — макар че този процес е мъчителен. Ако вятърът утихне, те ще трябва да гребат. И се страхувам, че на тези, които нямат опит в гребането, ще им се види доста трудничко в такова време. Има да съжаляват за този момент, когато са можели спокойно да повръщат, без да трябва едновременно с това да напрягат мишци.
— Да сложим Олоф за надзирател — рече Токе. — За тая работа трябва човек, който е свикнал да изисква подчинение.
— Да, те сигурно ще му се подчиняват — отвърна Орм, — но това ще го направи непопулярен. Трудна задача — още повече, че гребците са свободни хора и не са свикнали с камшика.
— Така е, но по този начин ще ангажираме съзнание то му — отговори Токе. — По лицето му долавям, че мислите му са другаде, и това е съвсем обяснимо.
Олоф бе изпаднал в дълбока меланхолия. Седеше до тях на палубата, имаше сънен вид и почти не говореше. По едно време промърмори, че не е съвсем сигурен коя болест го мъчи — дали морската или сърдечната, — и попита дали ще слизат на брега за през нощта. Орм и Токе смятаха, че ако вятърът се задържи и небето остане ясно, това би било неразумно.
— Направим ли го — добави Токе, — само ще помогнем на моряците от вътрешността на страната — без съмнение не един или двама ще изчезнат през нощта. Оттук те лесно ще намерят пътя за дома, щастливи, че са си спестили по-нататъшни страдания. Но докато стигнем Готланд, вече ще са посвикнали да се държат на крака и там спокойно ще можем да ги пуснем на брега.
Олоф Пъстрата птица въздъхна и не каза нищо.
— Освен това ако поддържаме курса, ще спестим и много храна — обади се Орм. — Слезем ли на брега, те ще се нахранят до насита, а на следващия ден пак ще повърнат всичко и така само ще го изхабят.
Тук той беше прав. Вятърът се задържа попътен и почти половината от екипажа не беше в състояние да се храни пълноценно, докато наближиха Готланд. Чернокос скоро се съвзе, а Веселия Улф още от момче беше свикнал с морето, затова и двамата с огромно удоволствие дъвчеха храната и хвалеха нейните качества, заобиколени от пребледнели мъже, чиито стомаси не можеха да приемат нищо. Но щом стигнаха спокойните води на Готланд, хората от екипажа лека-полека възвърнаха апетита си;
Орм твърдеше, че през живота си не е виждал лакомия като тяхната.
— Но трябва да я задоволя — рече той, — може би сега вече ще ми свършат някаква работа.
В пристанището на град Ви имаше толкова много кораби, че отначало Орм се колебаеше дали ще постъпи разумно, ако влезе в него. Накрая свалиха драконовата глава, сложиха мирен щит на мачтата и загребаха навътре, без да предизвикат враждебността на околните кораби. Градът беше огромен и пълен с моряци и богати търговци. Когато хората на Орм слязоха на брега, те се прехласнаха от възхищение. Имаше къщи, които бяха изградени изцяло от камък, и други, чието единствено предназначение бе да продават бира. Градът беше толкова богат, че по улиците се разхождаха леки жени, които носеха на ушите си халки от чисто злато, и те заплюваха всеки мъж, който не можеше да заплати услугите им поне с шепа сребро. Но това, което най-много ги изуми и което не можеха да повярват, докато не го видяха с очите си, беше как един саксонец по цял ден изстъргва брадите на градските богаташи. Всеки клиент му плащаше с медна монета дори ако го порежеше толкова дълбоко, че от лицето му да рукне кръв. За моряците на Орм това бе невероятно странен обичай — не бяха виждали, нито пък чували за подобно нещо — то надали доставяше на някого удоволствие.
Олоф Пъстрата птица вече се беше поразведрил и двамата с Орм тръгнаха да търсят някой опитен кормчия. Малцина останаха на борда, всички искаха да се поразтъпчат и освежат. Но Токе реши да пази кораба.