— Тия готландци варят чудно хубава бира — рече той. — Веднъж на младини си сръбнах в това пристанище малко повечко, отколкото трябва. Причерня ми пред очите и убих един човек. Едва успях да се спася с плуване. А готландците имат дълга памет — ще си създадем излишни неприятности, ако вземат, че ме; познаят и решат да отмъстят за това старо, дребно прегрешение сега, когато ни чака толкова важна работа. Затова ще остана на кораба. Само ще посъветвам тези, които слизат на брега, да не буйствуват, тъй като местните не са много търпеливи към чужденците, които им създават проблеми.
След известно време Орм и Олоф се върнаха — бяха намерили подходящ кормчия. Бе нисък и набит мъж с прошарена коса. Казваше се Споф. Често беше ходил на изток и познаваше всички пътища. Не бе съгласен да тръгне, преди да е прегледал внимателно целия кораб. Говореше малко, а когато го развеждаха, повечето пъти кимаше с глава. Накрая поиска да опита бирата им. Тя беше същата, която Орм специално поръча да сварят преди заминаването им край устието на реката. Споф я опита и се замисли.
— Друга бира нямате ли? — попита той.
— Не е ли добра? — изненада се Орм.
— Става за пиене, докато сме на път — рече Споф, — нямам нищо против нея. Какво ще кажеш за своите хора? Разбрани и покорни ли са, работят ли здраво и лесно ли се задоволяват?
— Да се задоволяват лесно? — отвърна Орм. — Не. Всъщност не се оплакваха единствено когато ги хвана морската болест. Но не съм ги подбирал заради благия им характер; а колкото до работата, нрави им се ни повече, ни по-малко, отколкото на всеки друг.
Споф кимна замислено.
— Точно от това се страхувах — рече той. — Ще пристигнем при големите плитчини в най-непоносимите летни горещини и ако искаш всичко да върви добре, ще ти трябва по-добра бира за теглене.
— Бира за теглене? — обърна се Орм към Токе.
— Ние, готландците — обясни Споф, — по-често от останалите пътуваме по реките на Гардарике и по тях сме прониквали най-навътре в сушата. Знаем всички течения и всички опасности, дори отвъд плитчините, където живее племето меря; никой досега не е успял да стигне по-далеч от нас с големи кораби. Само благодарение на тази специална бира за теглене сме успявали да минем през места, откъдето всички други са били принудени да се върнат. Тя трябва да е невероятно силна и да има безупречен вкус, за да може да поддържа духа и да развеселява душата. Трябва да я давате на хората си само когато теглят кораба по суша и да не им позволявате да пият от нея при други обстоятелства. Това сме го измислили ние, готландците. Ето затова произвеждаме най-хубавата бира — защото от качеството й зависи нашето богатство.
— Сигурно не греша, като предполагам, че тази бира не може да се купи евтино.
— По-скъпа е от обикновената — отговори Споф, — но цената й отговаря на качеството. И макар да е възскъпичка, заслужава си парите; без нейна помощ никой кораб не би могъл да прекоси плитчините и да навлезе във вътрешността на Гардарике.
— Колко ще ни трябва от нея? — попита Орм.
— Сега ще изчисля — отвърна Споф. — Двадесет и четири гребла, шестдесет и шест души, Киев. Има седем по-малки плитчини, но при тях няма да срещнем трудности. Мъчен ще бъде дългият преход по суша при устието на Днепър. Мисля, че пет от най-големите бъчви ще бъдат достатъчни.
— Сега разбирам защо повечето хора предпочитат да плават на запад — рече Орм.
След като плати бирата и половината възнаграждение на Споф, той започна все повече и повече да съжалява, че вместо в Гардарике съкровището на Аре не е скрито в някоя река в земите,на запад отвъд морето. Пресмятайки среброто, мърмореше мрачно, че ако някога стигне до Киев, то ще се появи там като истински просяк само с една тояга и сигурно ще е заложил кораба и оръжието си у готландците много преди да е зърнал стените му.
— Все пак изглеждаш свестен човек, Споф — добави той. — Хитър си и си мъдър. Може би няма да съжалявам, че те наех за кормчия, въпреки че ми искаш много пари.
— Аз съм като бирата за теглене — невъзмутимо отвърна Споф, — Струвам скъпо, но си заслужавам парите.
Останаха в пристанището на Ви три дни и Споф нареди на екипажа да направи дървени легла за бъчвите, за да не се търкалят — сега всичко беше съобразено с неговите изисквания. Бирата заемаше доста голямо пространство и тежеше много, но никой не надигна глас срещу това допълнително усилие — вече я бяха опитали в града и знаеха колко е ароматна! Преди края са първия ден от престоя им мнозина вече бяха изпили всичкото си сребро и увещаваха Орм да им предплати част от възнаграждението. Никой обаче не успя да го убеди. Затова неколцина се опитаха да разменят кожусите си срещу бира, други предлагаха шлемовете си и когато готландците не ги приеха, започнаха сбивания. От града на кораба дойдоха представители на закона и поискаха солидна глоба. Орм и Олоф спориха с тях почти цял ден, докато накрая те намалиха сумата наполовина; но дори и това се видя на Орм невероятно много. Оттогава не пускаха никого на брега, без да го обезоръжат преди това.