Синовете на Соне имаха доста собствено сребро и си пийваха порядъчно в града; независимо от това им беше трудно да забравят напълно предсказанието на баща си. На втория ден десетима от братята се върнаха на кораба, носейки на ръце единадесетия, който издъхваше. Обясниха, че го предупреждавали да сдържа страстите си, но той не се вслушал в тях. Промъкнал се в задния двор на една къща, където видял някаква млада жена да реже зеле. С думи и жестове успял да я убеди да се отпусне по гръб. Но веднага щом сторил това, някаква бабушкера излязла от къщата, грабнала сатъра и го стоварила върху главата му. Нищо не могли да направят.
Токе прегледа раната и каза, че няма да живее дълго. Той умря през нощта; потънали в скръб, братята му го погребаха и пиха за неговото щастливо задгробно пътуване.
— Така му било писано — рекоха те. — Когато старецът вижда, той вижда истината.
Очевидно бе, че макар да скърбяха за брат си и да говореха само хубави неща за него, част от меланхолията им ги бе напуснала. Сега, обсъждаха те помежду си, само още трима ги очаква злочеста съдба, така че една четвърт от неприятностите им е отминала.
На следващата сутрин отплаваха и се насочиха на север. На руля беше Споф. Орм заяви, че бъдещето е несигурно, но поне се надява скоро да не се озоват пак в друго толкова разорително за моряците пристанище като Ви в Готланд.
Шеста глава: КАК СЕ ПРИДВИЖИХА ДО ДНЕПЪР
Заобиколиха най-северната част на Готланд и се насочиха на изток покрай остров Осел; после навлязоха в устието на река Двина. Тя беше началото на южния път за Миклагард и готландците най-често използуваха този маршрут. Северният, който бе предпочитан от шведите, минаваше покрай бреговете на Мъртва земя51, нагоре по Нева до Ладога и оттам през Новгород до Днепър.
— Не се знае кой е по-добрият път — рече Споф. — Аз самият също не мога да ви кажа, макар че съм пътувал и по двата. Когато трябва да гребе срещу течението, на човек винаги му се струва, че е избрал най-трудния маршрут, който и да е той. Имаме поне късмет, че тръгваме късно през сезона и ще изпуснем най-високия прилив.
Когато поеха по реката, хората от екипажа бяха в добро настроение, макар да знаеха, че ги чака усилено гребане. Орм беше изработил график, според който всеки щеше да гребе в продължение на три дни, а на четвъртия да почива. Плавайки срещу течението, те преминаха през земите на ливите и семгалите. От време на време виждаха по бреговете малки рибарски селца. После навлязоха в изоставени области, където нямаше следи от човешки живот. Очите им срещаха само извиващата се подире им река и притискащите ги от двете страни безкрайни, гъсти гори. Тази земя им вдъхваше страхопочитание. Понякога, когато слизаха на сушата, за да пренощуват, и сядаха край огньовете, дочуваха в далечината ръмжащи звуци, които им напомняха за някое познато животно. Тогава започваха да си шепнат, че може би това е мястото, за което са говорели прадедите им — Желязната гора, в която все още върлуват потомците на Локе52.
Веднъж срещнаха три кораба, които плаваха един до друг по течението на реката. Бяха тежко натоварени и добре въоръжени, макар да имаха само по шест чифта гребла. Бяха готландци на път за дома, поотслабнали и силно загорели от слънцето. С любопитство загледаха кораба на Орм, когато наближиха. Някои познаваха Споф и се развикаха, за да го поздравят. Плаваха бавно и екипажите успяха да разменят по няколко думи. Готландците идваха от Велика България. По река Волга бяха стигнали до Солено море53. Там търгували с арабите. Казаха, че не се връщат с празни ръце — носеха платове, сребърни съдове, робини, вино и черен пипер. Трима моряци от втория кораб бяха провесили зад борда млада жена, като я държаха за ръцете и косата.
Крещяха, че се продава за дванадесет марки — евтино, като за приятели. Жената пищеше и се съпротивяваше от страх да не падне в морето, а хората на Орм затаиха дъх при тази гледка. Но след като никой не предложи да я купи, готландците я изтеглиха отново на кораба, а тя започна да крещи обиди по техен адрес и да им се плези.
Водачите на готландските кораби попитаха Орм кой е той, накъде е тръгнал и какъв товар носи.
52
В скандинавската митология Локе е духът на злото и нещастието; той става причина за смъртта на Балдур — бога на светлината, мира и мъдростта, син на Один и Фриг. — Б. пр.