Соломон започна да се жалва на висок глас как го измамили и не му дали, възможност истински да си отмъсти, как не могъл сам да убие своя враг. Щом видяха вожда си да пада, оцелелите християни престанаха да се отбраняват и се предадоха на милостта на победителите. Някои от тях те пощадиха, за да ги продадат в робство. След като добре си хапнаха месо и пийнаха вино и бира, викингите претършуваха крепостта за плячка. Бяха прекарали много седмици без жени. ето защо възникнаха спорове, когато откриха няколко, свити по ъглите. Струпаха цялата плячка на огромна камара — пари, украшения, оръжие, дрехи, брокати, ризници, принадлежности от домакинството. конски амуниции, сребърни съдове и какво ли не още — и след като я преброиха, се оказа, че надвишава и най-смелите им очаквания. Соломон им обясни, че тези съкровища са плод на многогодишно плячкосване из Андалусия. Крок, които вече бе на крака, превързал главата си с напоен във вино парцал, се радваше на гледката и единственото му притеснение беше дали на корабите ще се намери достатъчно място за всичко това. Берсе го увери, че ще успеят да го сместят.
— Никои — рече той — не се оплаква от тежестта на товара, щом собствената му плячка го кара да опъва греблата.
Остатъка от деня те прекараха в чревоугодничество и в чудесно настроение, после поспаха, а когато настъпи нощ, тръгнаха по обратния път към корабите. Всички пленници бяха тежко натоварени с плячка, а и самите те имаха доста за носене. В тъмниците на цитаделата откриха андалуски затворници, които, щом ги пуснаха, се разплакаха от щастие, но имаха прекалени окаян и немощен вид, за да пренасят товари, затова ги оставиха на свобода. Те придружиха викингите до корабите им и оттам продължиха със Соломон на юг към родината си. Викингите бяха отмъкнали няколко магарета и качен на едно от тях, Крок оглавяваше колоната с провиспали до земята крака. Зад него водеха останалите животни, натоварени с храна и бира, но техният багаж бързо се стопяваше, тъй като мъжете спираха честичко да си починат и се подкрепят.
Берсе ги подканяше напред, за да стигнат до корабите възможно нап-бързо. Страхуваше се да не ги преследват — някои от бранителите на крепостта бяха успели да избягат и може би бяха стигнали достатъчно далеч, за да потърсят помощ. Мъжете почти не обръщаха внимание на увещанията му — бяха в добро настроение и повечето от тях бяха замаяни от пиене. Орм бе взел бала коприна, бронзово огледало и висок стъклен бокал, който се оказа много неудобен за носене. А Токе бе поставил на рамото си голям дървен сандък, красиво инкрустиран и пълен с най-различни предмети. С другата ръка водеше някакво момиче, което си бе харесал и искаше да задържи колкото е възможно по-дълго. Беше в отлично разположение на духа и сподели с Орм надеждата, че то може да се окаже дъщеря на маркграфа; после пък стана меланхоличен и започна да се съмнява, че на борда ще се намери място за нея. Ходеше нестабилно от многото пиене, но девойката, която сякаш вече се бе привързала към него, внимателно го подкрепяше. Беше добре сложена и много млада. Орм призна, че не е виждал толкова хубаво момиче и че не би било зле да има късмета на Токе с жените. А той отвърна, че въпреки приятелството им не можел да я Дели с него, защото проявявал по-специален интерес и би Желал да я задържи за себе си, ако боговете проявят благоволение към него.
Най-после стигнаха до корабите. Моряците, останали на борда, засияха от щастие при вида на толкова много плячка. Предварително се бяха споразумели, че всички ще делят по равно. Мъжете изказаха благодарности на Соломон и му дадоха различни скъпи подаръци; след това той тръгна с освободените пленници — изгаряше от нетърпение да напусне християнските земи колкото е възможно по-бързо. Токе, който още не бе спрял да пие, се разплака, щом чу, че Соломон си е тръгнал. Завайка се, че сега няма кои да му помогне да разговаря с девойката. Извади меча си и бе готов да хукне след него, но Орм и останалите го укротиха, без да се наложи да употребят сила. Накрая, след като я завърза здраво за себе си, за да ме се измъкне или да не му я откраднат, докато спи, той се сгуши доволно на земята до нея.