— Не съм търговец — отвърна Орм, — отивам в Киев, за да търся едно наследство.
— Сигурно е голямо, щом си струва да предприемеш такова дълго пътуване заради него — скептично се обадиха те. — Но ако си тръгнал да плячкосваш, не се залавяй с нас, ние винаги потегляме на път добре подготвени.
И корабите отминаха, отдалечавайки се надолу по реката.
— Оная жена не беше за изхвърляне — замислено рече Токе. — Ако съдя по гърдите й, нямаше повече от двадесет години, макар че това трудно може да се прецени, когато виси надолу с вдигнати ръце. Както и да е, само готландците могат да поискат дванадесет марки за една робиня, колкото и да е млада. Все пак, Олоф, очаквах, че ти ще започнеш наддаването.
— Може би щях да го направя — отговори Олоф Пъстрата птица, — ако не бях в това положение. Но за мен на света има само една жена и така лесно няма да се откажа от правото си да притежавам нейното девствено тяло.
Орм се взираше мрачно след изчезващите в далечината кораби.
— Макар и да съм миролюбив човек — промълви той, — уверен съм, че все в някой момент от живота съдбата ще ми отреди да се бия с готландците. Толкова са нагли, че започнах да се уморявам от това винаги да им предоставям последната дума.
— Можем да се бием с тях на връщане, ако другите ни планове не се осъществят — рече Токе.
Но Споф заяви на Орм, че трябва да си търси нов кормчия, ако намеренията му са такива; не желаел да се бие със съотечествениците си.
Същия следобед имаха още една среща. Чуха силно скърцане на гребла и иззад отсрещния завой се показа някакъв кораб. Движеше се с пълна скорост. Бяха извадили до едно греблата си и ги въртяха с все сила. Щом зърнаха кораба на Орм, понамалиха темпото. И те като него имаха двадесет и четири чифта гребла, а на борда беше пълно с въоръжени мъже.
Орм моментално викна на гребците да продължават с пълен ход и да се приготвят за бой. Токе, който седеше на руля, промени курса, така че да се закачат за противника, без той да може да ги удари, ако се започне бой.
— Какви сте вие? — развикаха се от чуждестранния кораб.
— Мъже от Сконе и Смаланд — отвърна Орм. — А вие?
— От Източен Гутеланд.
На това място реката беше широка, а течението — слабо. Токе подвикна на гребците от бакборда да се напрегнат, а на тези от щирборда — да почиват, така че корабът се плъзна бързо и смени посоката си. Сега те застанаха съвсем близо едни до други, плавайки надолу по течението — греблата им почти се докосваха.
— Смилихме се над вас; стига да бяхме поискали, можехме да се врежем в кораба ви — рече Токе, доволен от успешната маневра. — При това плавате по течението. И преди сме попадали в подобни положения.
Като видяха желанието им да се бият, източните гути рекоха смирено:
— Срещнахте ли по пътя си готландци?
— Да, сутринта. Три кораба — отвърна Орм.
— Разговаряхте ли с тях?
— Съвсем приятелски. Бяха тежко натоварени и попитаха дали не сме виждали източни гути наблизо.
— Споменаха за източни гути? Страхуваха ли се?
— Казаха, че животът е скучен без тях.
— Изглежда, са те — промълви капитанът. — Три кораба, така ли? А вие какъв товар имате на борда?
— Въоръжени мъже. Нещо да искате от нас?
— Ако казвате истината, товарите ни са еднакви — няма за какво да се бием. Имам едно предложение. Елате с нас и ще нападнем изненадващо готландците. Явно носят плячка, ще си я поделим по братски.
— Какъв е спорът между вас? — попита Споф.
— Те имат богатства, а ние — не. Това не е ли достатъчна причина? Откакто тръгнахме за родината, щастието ни изневери. От Волга заграбихме огромна плячка, но хората от племето меря ни чакаха в засада край прехода по суша, при бентовете. Загубихме един кораб и голяма част от товара си. Не искаме да се върнем вкъщи с празни ръце. Ако сте такива, за каквито се представяте, сега ще дойдете с мен. Винаги си струва да нападнеш готландците. По нашите земи разправят, че вече започвали да подковават и конете си със сребро.
— Имаме друга работа — отговори Орм, — при това спешна. Но не се съмнявам, готландците ще ви се зарадват. Три към едно е любимото им съотношение.
— Както искате — намръщено отбеляза другият. — Явно верни са приказките, че сконийците са себични празноглавци, които мислят единствено за себе си и никога не протягат ръка на непознати.
— Наистина рядко се сещаме за източните гути, само когато сме принудени — отговори Орм. — Но стига сте ни губили времето. Сбогом!
Корабът на Орм плаваше малко зад гутите. Токе го завъртя и го насочи срещу течението. По време на тази маневра капитанът им не успя да сдържи яда си и изненадващо хвърли по Орм копие, като извика: