— Най-добре ще направиш, писарю, да скочиш във водата и да си потърсиш съкровището. Ако пристигнеш без него, страх ме е, че може да ти се случи нещо лошо.
Макар че тази случка го раздразни, писарят не изглеждаше много притеснен. Обясни им, че овчата кожа е далеч по-важна — докато има нея, може да мине и без главите. Само девет са, а той е сигурен, че може да вземе на заем други от свои познати, които заемат високи служби в Киев. Винаги има много задържани престъпници, които очакват екзекуция.
— Учат ни да бъдем милостиви, следвайки примера на бога — добави той. — Затова се смята, че е добре да си помагаме, когато някой.изпадне в беда. А особена разлика между главите няма.
— Значи вие тук сте християни? — попита Орм.
— Да, в Киев — отвърна писарят. — Така ни заповяда Великият принц и ние мислим, че е най-добре да се съобразим с желанията му.
Стигнаха едно място, където две реки се събираха. Те трябваше да поемат по десния ръкав, който се наричаше Ула. Сега започна тежкото гребане. Течението тук стана по-силно, а реката — по-тясна. Често откриваха, че изобщо не се движат и трябваше да изтеглят кораба на брега и да го влачат. Налагаше се да се трудят усилено и продължително, дори най-силните измежду тях се поумориха; съжаляваха за времето, когато плаваха по Двина. Най-после стигнаха до едно място, където Споф нареди да издърпат кораба, макар че се движеха добре и денят едва бе започнал. Той им обясни, че това е големият преход по суша.
Тук земята бе осеяна с най-различни парчета дърво, останали от пътуващите моряци, които са се изкачвали или са слизали от брега — счупени талпи, трупи и нещо като грубо, изработени шейни. Някои от тях още можеха да се използуват, а останалото хората на Орм издялаха от повалените наоколо дървета. Издърпаха кораба на брега и след продължителна работа успяха да закрепят шейни и от двете страни на кила. Докато вършеха това, забелязаха как откъм гората се появиха неколцина мъже и колебливо се спряха да ги гледат. На Споф, изглежда, това му бе приятно; махна им, вдигна с ръка една чаша и извика единствените две думи от техния език, които знаеше: волове и сребро. Хората приближиха и приеха предложеното питие. Сега Орм успя да се възползува от услугите на писаря — служеше им за преводач. Те имаха волове, които можеха да им отстъпят срещу заплащане, но бяха само десет, а Споф искаше повече. Местните хора обясниха, че животните пасат навътре в гората, където са по-защитени от крадци и събирачи на данъци, но че за три дни могат да ги доведат. Искаха много малка такса за труда си, освен това предпочитаха да им платят с корабно платно вместо със сребро, защото жените им харесвали раираната тъкан, но настояваха за голям откуп, ако някой от воловете умре. Орм сметна претенциите им за разумни и обяви, че те са първите честни люде, с които се среща в това пътуване.
После всички мъже се захванаха със сечене и дърводелство. Скоро построиха широка талига с колелета от яки дъбови трупи. На нея натовариха специалната бира за теглене, привързаха бъчвите, както и повечето вещи от кораба.
След това, както бяха обещали, чужденците се върнаха с воловете и когато всичко бе готово, моряците впрегнаха два в талигата, а останалите — на кораба.
— Хубаво щеше да е — рече Споф, — ако имахме още шест. Както вървят нещата, може да се наложи и ние да се включим в тегленето. Все пак трябва да сме благодарни, че имаме и това, защото няма по-тежка задача от тази да преминеш с кораб големия преход по суша без помощта на волове.
След като започнаха да теглят, част от мъжете преминаха напред, за да чистят пътя и да махат падналите клони. След тях се движеше талигата. Водеха внимателно воловете, за да не счупят нещо; а когато колелетата запушиха, смазаха осите им със свинска мас и смола. После идваше ред на кораба. Във въжетата редом с воловете имаше впрегнати и доста мъже. Там, където пътеката се спускаше надолу или пък бе обрасла с мъх или трева, животните се справяха сами, но когато тя се изкачваше, хората също се напрягаха с всичка сила; налагаше се дори да слагат колела под шейната при по-неравен терен. Воловарите през цялото време говореха на животните, понякога им пееха и те не жалеха силите си; но щом някой от хората на Орм им проговореше, използувайки думите, с които вкъщи се обръщаха към воловете, те не реагираха — не разбираха какво им се казва. Това изненада моряците, явно животните бяха по-умни, отколкото предполагаха, по всичко личеше, че имат общи черти с човека — и те като него не можеха да разбират чужди езици.