Сега воловарите започнаха да разказват за дреговичите, а писарят превеждаше.
Това племе, обясниха те, било по-хитро от другите и открило начин да живее мирно в селото си. Имали множество рояци от пчели. Те живеели в дънерите на дьрветата, образуващи част от защитните им укрепления. Щом някой непознат минел покрай тези дървета или се опитал да се изкатери по тях, пчелите го жилели жестоко. Мъжете са имали късмет, добавиха те, че: са се опитали да нападнат селото през деня, защото нощем щели да пострадат много повече. Пчелите пазели селото само денем, защото спели през нощта; затова умните дреговичи се снабдили и с мечки, които били уловени още като малки, а после дресирани и гледани добре. Ако нощем се появявали крадци, те пускали мечките да ги премажат и изпотъпчат, а после животните се връщали при господарите си и получавали за награда пити мед. Затова никой не смеел да влезе в селата на дреговичите, дори важните служители, които събирали данъка на Великия принц.
Останаха и на следващия ден, за да погребат мъртвите. Някои искаха да си отмъстят и да хвърлят в селото запалени главни, но Орм им забрани категорично — никой не бе вдигнал ръка срещу тези, които загинаха, сами си бяха виновни. Най-тежко пострадалите от ужилване бяха в окаяно състояние — не можеха изобщо да се движат. Но воловарите отидоха до селото и застанали на известно разстояние, извикаха нещо на неговите обитатели. След малко се върнаха в лагера. Водеха със себе си три стари жени. Те огледаха пострадалите и сложиха върху подутините им някакъв мехлем, състоящ се от змийска мас, майчино мляко и мед, всичко, това примесено с лечебни билки. Скоро мъжете се почувствуваха по-добре. Орм даде на жените бира и сребро. Те пиха жадно, не оставиха и капка в чашите и му благодариха най-смирено за среброто. Писарят поговори с тях; те го изгледаха с любопитство, поклониха се и си тръгнаха обратно.
После от селото дойдоха неколцина мъже; водеха три свине и два млади вола. Писарят излезе да ги поздрави, но те го избутаха и се отправиха към Орм и Олоф. Започнаха да говорят възбудено. Писарят стоеше и ги слушаше, после изведнъж нададе вик и се скри в гората. Никой друг освен воловарите не ги разбираше, но те пък знаеха по няколко скандинавски думи. С жестове успяха да обяснят на Орм, че селяните искат да му подарят, животните при положение, че им предаде писаря; щели да го оставят на мечките, защото ненавиждали всичко, което е свързано с Великия принц. Орм не можеше да удовлетвори молбата им, но ги почерпи с бира и купи животните със сребро, така че се разделиха като приятели. По-късно същия следобед в лагера дойдоха още няколко старици с големи пити сирене, които размениха за солидно количество бира. Мъжете, вече започнали да пекат месото, бяха много доволни — смятаха, че всичко е минало по-добре, отколкото са очаквали. Единствено съжаляваха, че посетителките им не са в по-друга възраст, но дреговичите не пускаха младите девойки извън селото.
Някъде вечерта писарят излезе от скривалището си и се промъкна обратно в лагера, примамен от уханието на печеното. Замоли Орм веднага да се махат от тия диви племена — Великият принц щял да бъде уведомен за тяхното държане.
Продължиха пътя си и стигнаха до някакво езеро, много по-голямо от това, което бяха напуснали; после, на седмия ден от прехода им по суша, наближиха една река, която Споф нарече Реката на бобрите, а воловарите — Березина. Луда радост настъпи сред моряците, когато я съзряха. Тук те изпиха последните остатъци от бирата за теглене — най-тежката част от пътуването вече беше зад гърба им.
— Но няма да имаме никаква бира за обратния път — предупреди ги Орм.
— Вярно — рече Споф, — но тя би ни била нужна само в началото. Хората са като конете — веднъж като им обърнеш главите в посоката, която води към дома, вървят, без да ги пришпорват.
Платиха на воловарите дори повече, отколкото им бяха поискали. Такъв си беше Орм — свидлив към търговците, защото според него в болшинството си те бяха по-лоши и от крадци. Но не се пазареше с хората, които му служеха добре. Освен това сега се чувствуваше много по-близо до българското злато. Воловарите му благодариха за щедростта и преди да си тръгнат, заведоха Споф и Токе в едно село. Там ги свързаха с някакви хора, готови да им дадат под наем волове за обратния път. Орм нареди на хората си да изкопаят скривалище, в което заровиха колелата и шейната, докато отново им дотрябват. Бяха изхабили три шейни по време на дългия преход. Талигата той взе със себе си — смяташе, че може да му потрябва, когато стигнат при бентовете.