Отплаваха надолу по реката; минаваха покрай рибарски колиби и боброви леговища, радостни, че сега пътят им е лек. Водите изглеждаха блестящо черни между потъналите в зеленина широколистни дървета. Моряците смятаха, че рибата в тази река има много по-приятен вкус от онази, която ловяха в Двина. Нямаше нужда от много гребци, повечето от тях си почиваха — спокойни и доволни си разказваха разни истории и се чудеха дали цялото им пътешествие няма да се размине без бой.
Реката ставаше все по-широка; накрая водите й се вливаха в Днепър. Орм и Токе твърдяха, че и най-големите реки в Андалусия не могат да се сравняват с него, а Олоф Пъстрата птица смяташе, че Дунав е най-голямата река в света. Споф пък твърдеше същото за Волга и им разказа много истории за пътешествията си по нея.
Срещнаха четири кораба, които се бореха с насрещното течение. На тях плаваха търговци от Бирка, които се връщаха от Крим, и размениха с тях няколко думи. Бяха много уморени и казаха, че в търговията им провървяло, но обратният път ги измъчил. Наложило се да се бият при бентовете и загубили много хора. Печенегите настъпили от запад и повели война с всички, които срещнали по пътя си. Сега се опитвали да спрат цялото движение по реката. Предупредиха ги, че е неразумно да се пътува на юг от Киев, преди печенегите да напуснат реката и да се завърнат в източните пасбища. Тази новина обезпокои Орм; след като се разделиха с търговците, той потъна в дълбок размисъл.
Седма глава: КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРИ БЕНТОВЕТЕ
Същата вечер слязоха да пренощуват на брега. Спряха близо до едно село, където успяха да си купят овце и медовина. След като се нахраниха, Орм, Токе и Олоф обсъдиха току-що чутите новини. Трябваше да решат как да действуват сега, когато са толкова близо до целта. Събраха се на празния кораб, за да не ги безпокоят или подслушват. Те седяха в нощната тишина, а по повърхността на реката прелитаха водни кончета и вълните кротко се плискаха около кораба.
Според Орм предстоеше да вземат много важни решения.
— Положението сега е такова — обясни той, — че трябва внимателно да планираме всичко, ако искаме да постигнем успех. Никой друг не знае за съкровището освен нас тримата и двете момчета, но те умеят да си държат езика зад зъбите. На другите съм казал само, че отиваме в Киев, за да приберем едно наследство; дори пред Споф не съм разкрил истинските ни планове. Скоро обаче трябва да им обясним, че ще плаваме по-нататък до бентовете и че наследството е скрито там. Но тогава сигурно целият Киев ще научи за това тутакси след като пристигнем в града — моряци, които слизат да пият в едно голямо пристанище, не могат да запазят такава тайна по-дълго от времето, за което ще изпият три чаши бира, дори ако са убедени, че това ще им струва главите. А стигне ли целта на нашето пътешествие до ушите на Великия принц и хората му, ще си навлечем големи неприятности — тогава мнозина ще поискат да поделят с нас среброто и златото, а може дори да ни убият, за да вземат всичко за себе си. Освен това трябва да мислим и за тия печенеги, които сигурно ще ни дебнат край бентовете.
Олоф и Токе се съгласиха, че има много неща, за които да си блъскат главите. Токе се чудеше какво ли може да е разстоянието от Киев до бентовете и дали ще успеят да се снабдят с храна, след като напуснат града.
— Мисля, че дотам има девет дни непрекъснато гребане — отговори Олоф, — макар че Споф, ще ви отговори по-точно от мен. Когато преди години пътувах по онези места, купувахме храна от говедарите и овчарите по бреговете, а взехме също и доста припаси от едно богато село на племето севери. Но сега, когато мирът по реката е нарушен, нещата сигурно стоят другояче.
— Глупаво ще бъде, ако не уведомим мъжете за намеренията си, преди да пристигнем в Киев — рече Токе. — В този град има много примамливи неща и навярно мнозина ще откажат да продължат под предлог, че сме ги заблудили.
— Има и по-страшна вероятност — Великият принц моментално да вземе на служба при себе си повечето от нас, ако не и всички ни — добави Олоф. — Служил съм на принц Владимир и зная как стоят нещата в Киев. Той винаги плаща добре, а ако сега наистина има грижи, ще предложи още по-голямо възнаграждение. Много държи да има в охраната си скандинавци — смята ни за изключително смели и лоялни, както си е всъщност, обича ни още от времето, когато беше млад и шведите му помогнаха да се изкачи на престола. Той самият има шведска кръв. Владее най-разнообразни начини да примамва северняците и да ги задържа в Киев дори когато златото не може да ги привлече.