Орм кимна. Седеше замислен и се взираше надолу в реката.
— Има много причини, поради които не е препоръчително да посещаваме принц Владимир — продума той, — макар че славата му е толкова голяма, а мъдростта му — взеизвестна. Наистина би било жалко да минем през града, без да го видим. Казват, че сега на стари години го почитали като светец, въпреки че му е коствало много време да стигне до това положение. Сигурно е толкова велик, че може да се мери дори с крал Харалд. Но първо най-важните неща! Дошли сме тук със специална задача — да приберем златото; после, след като го открием, целта ни ще бъде друга — да го занесем по най-бързия и безопасен начин в родината. Смятам, че всички сме на едно мнение — най-разумно е да продължим направо към бентовете.
— Така е — отвърна Токе, — но все пак мисля, че няма ла е зле да се посъветваме й със Споф по този въпрос. Той познава пътя най-добре, а може би също и печенегите.
Останалите кимнаха и Орм повика Споф от брега. Когато той се изкачи на борда, му разказа за златото.
— Не ти споменах нищо за това, когато те наех — завърши той, — защото още не бях сигурен в теб. Но сега зная, че си добър и честен човек.
— Пътуването ще се окаже по-дълго, отколкото съм си представял в началото — рече Споф, — И по-опасно. Възнаграждението, което поисках, ти се стори голямо, но трябва да ти кажа, че претенциите ми щяха да са още по-високи, ако знаех от самото начало, че отиваме чак до бентовете.
— Не се безпокой за това — отговори Орм. — За тази част от пътешествието можеш сам да назовеш сумата. Обещавам ти също Токе, Сина на Сивата чайка, и Олоф Стюрсон ще бъдат свидетели, че и ти ще получиш своя дял от съкровището, стига да го открием и да успеем да го занесем у дома. Ще ти изплатим целия дял, който се полага на един кормчия.
— Тогава съм съгласен да дойда — каза Споф. — Ние, готландците, се чувствуваме най-щастливи, когато сме сигурни, че услугите ни ще се заплатят добре.
След като поразмисли, Споф също реши, че е най-разумно да продължат направо към бентовете.
— Няма да е трудно да се снабдим с храна — увери ги той. — Надолу по реката тя е евтина и се намира лесно. Чувал съм от мои познати, че са получили пет добре угоени свине само срещу една голяма брадва и торба овес в добавка. Сега пред нас ще се заредят богати села — и преди, и отвъд Киев. Ще можем да вземем достатъчно храна не само за отиване, но и за връщане. Най-добре е да платиш за нея, както правеше досега, стига само да ти стигне среброто. Неразумно е да си набавяме необходимото, като използуваме сила, особено когато сме тръгнали надалеч и смятаме да се върнем по същия път.
Орм отговори, че в пояса му още подрънкват няколко сребърни монети, макар че повечето вече е похарчил.
— Най-големият ни проблем ще бъдат печенегите — продължи Споф. — Може би ще се наложи да откупим правото си да минем по реката. Но възможно е също да не ни пропуснат дори срещу заплащане. Хубаво ще е да знам откъм кой бряг и между кои бентове точно се намира съкровището.
— Край източния бряг е — отвърна Орм, — между втория и третия бент, ако ги броим от южна посока. Но самото скривалище ще запазя в тайна, докато стигнем там.
— Значи е доста далеч от мястото, където ще трябва да теглим кораба по суша — отбеляза Споф. — Най-добре е да отидем там нощем. Щеше да е чудесно, ако бяхме довели някой, който разбира езика на печенегите, в случай че те не желаят да водят мирни преговори с нас. Но сега вече нищо не можем да направим.
— Ще се справим с тази трудност — обади се Токе, — като вземем писаря на Фасте с нас. Може да си свърши работата в Киев на връщане. Никой не би се оплакал, че е закъснял, защото никой не знае кога е тръгнал. Ако се наложи да водим разговори с печенегите, не е възможно сред тях да няма някой, който да разбира неговия език, дори той да не знае техния.
С тона съветът приключи. На следващата сутрин, преди да продължат, Орм говори пред екипажа. Каза им, че отиват отвъд Киев до мястото, където е скрито наследството на брат му.
— Може да се случи да водим бой — добави той — н ако достойно защитите войнската си чест и успеем да се доберем до съкровището, освен възнаграждението, което ви обещах в началото, ще получите и дял от него.
Всички приеха съобщението без възражения освен синовете на Соне, които започнаха да мърморят помежду си, че сигурно двама от тях ще загинат там и ако трябва да се бият до смърт, то имат нужда от бира, а не от сладкото питие, дето тази земя единствено може да им предложи.
На няколко пъти по време на пътуването надолу по реката те слизаха на брега, за да посетят богатите села на поляните. Орм купи от тях храна и пиене, така че бя’ха не по-зле заредени, отколкото в началото на пътаществието. После късно една вечер минаха покрай Киев, но едва успяха да различат очертанията му в мъглата.