Писарят на Фасте се обезпокои, когато разбра, че нямат намерение да го свалят на брега.
— Както знаете, нося важно съобщение на Великия принц — рече той.
— Решихме да ни придружиш до бентовете — отвърна Орм. — Знаеш езици и можеш да разговаряш с всякакви хора, сигурно ще ни бъдеш полезен там. Ще те свалим на брега на връщане.
Писарят се притесни много, но след като накара Орм да се закълне пред Светата троица и свети Кирил, че няма да го кара да гребе и няма да го продаде на печенегите, той се успокои и заяви, че принцът ще трябва да почака.
Скоро селата по брега се разредиха н накрая съвсем изчезнаха. На тяхно място се ширнаха безкрайни поляни — това бяха владенията на печенегите. От кораба понякога се виждаха стада овце или коне, които ездачи с кожени калпаци и дълги копия в ръце водеха на водопой. Споф отбеляза, че е добре, щом срещат тези стада единствено на левия бряг. Това означава, че има прилив, който не позволява на печенегите да ги прекарат отсреща, защото, ако се опитат да сторят това, биха загубили много животни. Така, макар да не преставаха да са нащрек нощем, за тях беше безопасно да изтеглят кораба на десния бряг.
Станаха още по-внимателни и гребяха само през нощта, когато до бентовете останаха три дни път. През деня криеха кораба в тръстиките край някоя рекичка от дясната страна. Последния ден пуснаха котва толкова близо до мястото, че гласовете им можеха да се чуят там. Щом се стъмни, приближиха към левия бряг, където от рекичката тръгваха коловози, образувани в началото на прехода по суша.
Споразумяха се на борда да останат двадесет души, хвърлиха ези-тура, за да определят кои ще бъдат те. Токе се оказа сред тях. Те щяха да изкарат кораба в средата на реката и да чакат закотвени там през нощта, докато ги повикат от брега. Токе беше недоволен, че ще седи без работа на кораба, но трябваше да се подчини, щом съдбата бе против него. На Орм му се щеше да остави и Чернокос там, но не успя да го склони.
След това Орм и Олоф Пъстрата птица тръгнаха заедно с останалата част от групата по коловозите, а Споф им служеше за водач. Всички бяха въоръжени с мечове и лъкове. Споф бе минавал оттук няколко пъти преди това. Обясни им, че мястото, което търсят, се намира отвъд седмия бент, ако ги броят от север. Това означавало три часа бързо ходене; така че ако се сметне и времето, което ще е необходимо, за да открият н измъкнат съкровището, ще им бъде много трудно да се върнат преди разсъмване. Бяха взели талигата, която използуваха при големия преход, за да натоварят на нея съкровището, а също и писаря, макар той да не беше много доволен, че трябва да ги придружава. Когато тръгнаха, беше тъмно като в рог, но знаеха, че луната скоро ще изгрее. Това щеше още повече да ги изложи на опасност, но все пак Орм беше доволен, защото се безпокоеше, че иначе няма да успее да открие мястото, където е скрито съкровището.
Още щом изгря, луната им създаде неприятности — първото нещо, върху което паднаха лъчите й, беше някакъв конник с островърха шапка и дълга наметка, който стоеше неподвижен на един хълм пред тях. Щом го видяха, те моментално се заковаха на място, без да издадат звук. В падината, където се намираха, беше още тъмно, но им се струваше, че той се взира в тяхната посока, сякаш доловил шума на талигата или пък стъпките им.
Един от синовете на Соне докосна Орм по рамото с лъка си.
— Доста е далеч — прошепна той, — пък и на лунна светлина се стреля трудно, тя често мами; все пак мисля, че само да поискаш, можем да се прицелим така, че да си остане там, където е.
Орм се поколеба за момент; после прошепна, че той няма да започне пръв враждебни действия.
Ездачът на хълма изсвири, имитирайки калугерица, и до него изникна още един конник. Първият протегна ръка и каза нещо. Двамата постояха известно време неподвижни, после изведнъж обърнаха конете, подкараха ги и изчезнаха.
— Тия май бяха печенеги — продума Орм. — Сега ни очакват неприятности — сигурно са ни видели.
— Вече стигнахме до петия бент — рече Олоф. — Жалко ще бъде да се върнем, след като сме дошли чак дотук.
— Не е много приятно да се биеш с конници — добави Орм, — особено ако са доста повече на брой.
— Може би ще изчакат, за да ни нападнат по светло — обади се Споф. — Надали лунната светлина им допада повече, отколкото на нас.
— Да продължаваме — каза Орм.
Закрачиха колкото могат по-бързо. Когато стигнаха до седмия бент, Орм се огледа.