На следващата сутрин започна разпределението на плячката, което се оказа немного лека задача. Всеки държеше да има абсолютно същия дял като останалите, но решиха Крок, Берсе, кормчиите и още един-двама да получат три пъти повече от другите. Дори тогава бе трудно да задоволят всички, въпреки че тази задача бе възложена на най-мъдрите измежду тях. Берсе каза, че до голяма степен дължат на Токе превземането на крепостта, затова той също трябва да получи троен дял; екипажът се съгласи с това. Токе пък отвърна, че предпочита да не увеличават плячката му, но да му позволят да качи момичето си на борда и да не възразяват срещу присъствието му там.
— Много искам да я заведа с мен вкъщи — рече той, — макар че не съм съвсем сигурен дали е дъщеря на маркграфа. Вече се разбираме чудесно и съм уверен, че като научи езика ни и можем да водим разговор, ще бъде още по-добре.
Берсе отбеляза, че това може да се окаже не особено бляскава перспектива за Токе. Корабите ще са така натоварени с плячка, добави Крок, че макар да са загубили в боя единадесет мъже, се съмнява да й намерят място на борда. Нещо повече, при това положение сигурно ще се наложи да оставят някои по-незначителни предмети.
Токе се изправи, вдигна девойката на раменете си и накара всички да я разгледат добре, да видят колко е красива, какво хубаво тяло има.
— Няма съмнение — продължи той, — че е в състояние да възбуди страстите на всеки мъж. Хайде, ако някой от вас я желае, с удоволствие ще се бия с него, тук на място, с меч или с брадва — с каквото оръжие си избере. Победителят ще задържи момичето, а онзи, който умре, ще облекчи товара на кораба повече, отколкото тя би натежала. По такъв начин съвсем честно ще могат да я взема.
С една ръка девойката се държеше здраво за брадата на Токе; поруменя, замърда с крака и закри с другата ръка очите си. После я свали и сякаш се наслаждаваше на мъжките погледи. Съгласиха се, че предложението на Токе е хитро измислено, но никои не пожела да се бие — всички го харесваха, а и се страхуваха от него — беше силен и умееше да върти оръжието.
След като разделиха цялата плячка и я натовариха, те решиха, че Токе може да качи момичето при Крок, макар корабът му да беше претъпкан — заслужаваше тази награда заради участието си в щурмуването на крепостта. После обсъдиха обратния път. Решиха, че ако времето е лошо, ще се движат покрай бреговете на Астурия и Франкските земи. В противен случай щяха да се опитат да стигнат до Ирландия и оттам да продължат за родината, заобикаляйки Шотландските острови. С плячката, която носеха, биха поели излишен риск да плават в открито море, където можеха да срещнат други кораби.
Ядоха и пиха до насита, сега имаха големи запаси, дори повече, отколкото можеха да вземат със себе си. Мъжете бяха радостно възбудени, говореха какво ще си купят с новопридобитото богатство, когато се върнат у дома. Крок вече се бе възстановил, но капитанът на един от другите кораби беше загинал при крепостта и Берсе зае неговото място. Токе и Орм седнаха отново на веслата си в кораба на Крок и загребаха с лекота по течението. Токе зорко наблюдаваше девойката, която повечето време седеше до него; внимаваше да не би някой да приближи до нея, без да има причина за това.
Пета глава: КАК КЪСМЕТЪТ НА КРОК СЕ ОБЪРНА НА ДВА. ПЪТИ И КАК ОРМ СТАНА ЛЕВАК
Стигнаха устието на реката при отлив и поднесоха дарове на боговете — мях с вино и гърне с месо — за щастливо завръщане. После опънаха платната, прибраха веслата и гонени от лек вятър, излязоха в широкия залив. Тежко натоварени, корабите бяха легнали ниско във водата и се придвижваха бавно. Крок отбеляза, че ще трябва да гребат, докато ги заболят ръцете, ако искат да видят отново родния бряг. По-късно, вече остарял, Орм твърдеше, че от всичко, което бил чувал през живота си, тия думи му донесли най-много нещастия — от този момент нататък добрият късмет на Крок внезапно се обърнал, сякаш някой бог чул словата му и решил наистина да го превърне в пророк.