Когато слънцето се издигна в зенита си, те стигнаха лагера на печенегите. Беше разположен в една падина от двете страни на някаква рекичка, там имаше стотици шатри, подредени по протежението на брега. С приближаването им се разнесоха кучешки лай и детски викове, за секунди лагерът се изпълни с коне и хора. Печенегът яздеше отпред, горд със своите пленници. След като му помогнаха да слезе от коня, той показа на всички среброто, което бе получил, и посочи с пръст към Орм.
Орм накара писаря да преведе, че желае да говори с вожда им. Отначало сякаш никой не го разбра, но накрая се появи едно малко, кривокрако човече, което им отговори на същия език.
— Кажи му — рече Орм, — че двамата ми синове, които са съвсем млади, са били пленени от тях снощи в сражението при бентовете. Аз съм известен водач и съм дошъл да ги откупя. Не нося оръжие, за да покажа добрата са воля и мирните си намерения.
Кривокракият замислено подръпваше краищата на дългите кичури брада, растяща по страните му, и размени няколко думи с ранения, който ги доведе. В ушите на Орм техният език звучеше по-скоро като бухалско клопане, отколкото като човешка реч, но те явно се разбираха чудесно помежду си. Мнозина от тези, които се бяха събрали да ги гледат, се обърнаха към Орм с широка усмивка, извадиха ножове и ги прокараха пред гърлото си, По-късно Орм сподели, че това бил най-мъчителният миг в живота му. Помислил, че с този жест искат да му покажат как вече са прерязали гърлата на пленниците, макар все пак да се надявал, че просто му обясняват как ще постъпят с него. Това съвсем не го плашело, стига по този начин да можел да освободи Чернокос. Той се обърна към писаря.
— Попитай го дали момчетата са живи.
Кривокракият кимна и изкрещя нещо към околните; трима от тях пристъпиха напред. Очевидно пленниците бяха тяхно притежание.
Орм се обади:
— Кажи им, че искам да откупя момчетата срещу много сребро. Те са мои синове.
Тримата започнаха да бърборят, но кривокракият заяви, че ще е най-добре. ако Орм и писарят отидат при вождовете заедно с него. Стигнаха до три шатри, които бяха по-големи от останалите; влязоха след дребния мъж и средната.
Върху една овча кожа по турски на земята седяха трима старци с бръснати глави, облечени в кожи, и ядяха някаква гадост от голяма глинена купа. Още щом влязоха, кривокракият се спря и направи знак на Орм и на писаря да мълчат. Тримата старци се хранеха лакомо, духаха пълните лъжици и мляскаха доволно с уста. След като изпразниха съда, те облизаха лъжиците си и ги пъхнаха в дупки, нарочно направени в дрехата за тази цел. Тогава най-после благоволиха да забележат посетителите.
Единият кимна по посока на кривокракия и той се поклони до земята. Започна да говори, а вождовете слушаха с безизразни лица, като от време на време се оригваха шумно.
Този, който седеше в средата, беше по-дребен от останалите и имаше огромни уши. Той наклони глава на една страна и се взря втренчено в Орм. Накрая кривокракият свърши и настъпи тишина. После дребният вожд изкрещя нещо, а другият се поклони почтително и излезе заедно с писаря.
След като те напуснаха шатрата, вождът заговори бавно:
— Добре дошъл тук, Орм Тостесон, макар че предпочитам да запазим познанството си в тайна. Отдавна не сме се виждали. Жива ли е Юлва, дъщерята на крал Харалд, която играеше на коленете ми като дете?
Дъхът на Орм спря. Беше познал дребния мъж веднага след като започна да говори. Това беше Фелимид, ирландският шут на крал Харалд.
— Жива е — отвърна Орм — и не те е забравила. Нейният син е ваш пленник сега. Това се казва неочаквана среща. Тя може да донесе късмет и на двама ни. Наистина ли си вожд на тия печенеги?
Фелимид кимна.
— Човек не трябва да е много придирчив, когато остарее — отговори той. — Всъщност не мога да се оплача.
Той поговори с другите вождове, обърна се и извика нещо към задната част на шатрата. Влезе една жена, която носеше огромна чаша. Всички поред пиха от нея и тя се изпразни. Жената я запълни отново и те пак я пресушиха. Другите двама вождове се изправиха на крака и залитайки, с несигурна стъпка напуснаха шатрата.
— Сега ще заспят — каза Фелимид на Орм, щом останаха сами. — Хората от това племе лесно се напиват и след това прекарват половината ден в сън. Имат чисти души. Вече ще можем да поговорим спокойно. Пътувал си и сигурно си гладен?
— Така е — рече Орм. — След като те познах, безпокойството ми се поуталожи. Сега си мечтая за три неща — да видя сина си, да ям и да пия.