— Ще се срещнеш с него веднага щом се разберем за откупа — отвърна Фелимид. — Боя се, че ще ти струва доста сребро. Ако не издам такава заповед, цялото племе ще се разгневи. Но първо бъди мой гост.
Той даде някакви нареждания и влязоха шест жени. Те започнаха да подреждат храна върху една рогозка, която постелиха на пода.
— Това са съпругите ми — обясни Фелимид. — Може да ти се сторят много за стар човек като мен, но такъв е обичаят тук. А и трябва да се забавлявам по някакъв начин сега, след като Фердиад умря и не мога вече да упражнявам своето изкуство.
— Много ми е мъчно за брат ти — каза Орм. — Как умря? И как се озовахте тук?
— Хапни си и ще ти разказвам; аз вече се нахраних. Уви, не правим бира, но това тук е питие, което приготвяме от кобилешко мляко. Опитай, не е чак толкова лошо.
Питието беше бистро, със сладникаво-кисел вкус. Орм смяташе, че ще му е трудно да намери добра дума за него, но скоро забеляза, че е доста силно.
Фелимид го накара да изяде всичката храна, която бяха поставили пред него, дори извика на жените да донесат още. Междувременно му разказа какво се беше случило с него и с брат му, след като напуснаха Грьонинг.
— Скитахме надлъж и нашир — започна той, — както ти бяхме казали на раздяла, че ще сторим. Накрая отидохме при Великия принц на Киев. Прекарахме в двореца му две години, забавлявахме хората с изкуството си и се прославихме много. Но по едно време забелязахме, че започваме да пълнеем. Уплашихме се и решихме да напуснем, макар че всички ни молеха да останем. Искахме, докато още бяхме в добра форма, да играем пред Великия император в Миклагард — нали това бе и първоначалното ни намерение. Но не успяхме да стигнем дотам, при бентовете ни плениха печенегите. Те сметнаха, че сме прекалено стари, за да им бъдем от полза, и искаха да ни убият и да набучат главите ни на кол според древния си обичай. Но ние им показахме какво можем, изпълнихме най-простите си номера, а те се тръшнаха по корем в кръг около нас и започнаха да ни боготворят. Не ни пуснаха да продължим. Веднага щом понаучихме техния език, ни направиха свои вождове — притежавахме голяма мъдрост и познания по черна магия. Скоро свикнахме с новия си живот — по-лесно е да си вожд, отколкото смешник. Освен това от известно време вече бяхме усетили, че старостта най-после започва да сковава крайниците ни. Прав е бил преди много години великият архиепископ Кормак Мак Куленан, като е казал: „Прехвърли ли петдесетте, един умен мъж никога не притъпява съзнанието си със силно питие, нито пък се люби необуздано в хладната пролетна вечер, нито танцува на ръцете си.“ Фелимид отпи от чашата и закима тъжно.
— Бил е абсолютно прав — продължи той, — а брат ми Фердиад забрави това предупреждение, когато една от жените му роди момчета — близнаци. Тогава пи прекалено много от това богато на мая мляко и танцува на ръце пред всички присъствуващи, както кралят на евреите пред Бога. И както танцуваше, изведнъж се просна на земята. Когато го вдигнахме, видяхме, че е умрял. Много скърбях за него и все още тъжа, макар че никой не може да отрече — това бе достойна смърт за един голям смешник. Оттогава си стоя, кротко и мирно при печенегите. Те са като деца и ме обожават; никога не оспорват волята ми освен тогава, когато тръгват да режат глави. Това е стар техен обичай, от който не желаят да се откажат. А сега ми разкажи какво се случи с теб и със семейството ти.
Орм му разказа всичко, което го интересуваше. Само когато стигна до съкровището при бентовете, реши, че е по-добре да спомене само за трите торби със сребро — не му се щеше да плаща повече от необходимото, когато определят откупа за Чернокос и Улф. Най-накрая описа битката с печенегите. След като завърши, Фелимид рече:
— Имаш късмет, че синът ти и храненикът ти са били пленени живи, това е така, защото са млади. Тези, които са ги хванали, са се надявали, че ще спечелят добре, като ги продадат на арабите или на византийците. Затова приготви се да платиш голям откуп. Добре, че имаш съкровището подръка.
— Ще платя колкото кажеш — рече Орм. — Съвсем естествено, че ще искат много пари за внука на крал Харалд.
— Сам аз не съм виждал момчето — каза Фелимид. — Не се занимавам с кражбите и изнасилванията на своите поданици, освен когато е абсолютно наложително. Те все залавят хора или богатства при тия бентове. Но време е да уредим този въпрос.
Излязоха от шатрата и Фелимид гръмко даде заповеди на разни хора. Събудиха другите двама вождове и те пристигнаха с натежали от сън клепачи. После, след като тримата се настаниха на един обрасъл с трева склон, при тях тичешком се стекоха всички жители на лагера и плътно ги заобиколиха. Собствениците доведоха двамата пленници. Бяха пребледнели, а по косата на Чернокос имаше кръв. Но лицата им светнаха, щом видяха Орм, и първото нещо, което Чернокос каза, беше: