Обясни му, че Споф, Дългия Стаф и неколцина други не можели да се примирят, че са разсипали толкова сребро във водата.
— Молеха ме, непрекъснато ми вадеха душата, докато накрая се съгласих. Споф тръгна с двадесет мъже по десния бряг, там нямаше опасност да ги нападнат. Прекосили по средата между двата бента, където реката била толкова плитка, че почти не се наложило да плуват, и тихичко се запромъквали в мрачината към скривалището. После чули радостни викове н видели коне на ливадата. Нахвърлили се върху печенегите в момента, когато се гмуркали за среброто. Лесно ги пленили, защото те не били въоръжени, сграбчили ги още преди да успеят да излязат от водата. Заедно с тях взели и всичкото сребро, което били извадили. Точно спорехме дали да не освободим един и да го изпратим обратно при хората му, за да ги накара да пуснат теб и момчетата.
Орм отвърна, че това са наистина добри новини, макар да се съмнява, че печенегите ще споделят мнението му. Той постоя малко замислен.
— Няма да искам откуп за тези пленници — рече той — и никои на кораба няма да загуби от това, само аз ще пострадам. Но не ще ги освободим, преди те да пуснат момчетата.
— Ти си голям водач — каза Токе — и постъпките ти трябва да са също толкова достойни. Но в случая проявяваш щедрост към хора, които не заслужават подобно отношение. Преди всичко те бяха, които ни нападнаха, а не ние.
— Не познаваш Фелимид — отвърна Орм. — За него си струва да си щедър. Ще уредя този въпрос, както аз реша.
И така двамата с Токе помъкнала една торба сребро към чакащите печенеги. Щом видяха какво има в нея, те хукнаха да си мерят шапките, за да разберат коя е най-голяма. Фелимид се раздразни от това, свали своята и заповяда да мерят среброто в нея. Никой не посмя да се възпротиви. После изпратиха хора да се разровят сред дървените отломки в началото на коловоза, образуван при изтеглянето на корабите от реката. Скоро те донесоха една дълга дъска. Положиха я върху голям камък и я уравновесиха така, че да тегли точно и от двете страни. Чернокос седна в единия й край, а на другия печенегите закачиха дисаги. Токе започна да изсипва вътре сребро от торбата, докато Чернокос се вдигна във въздуха. Фелимид им каза, че според печенегите Орм е извършил претеглянето като истински вожд, че той щял да си спести доста сребро, ако преди да седне, Чернокос си бил свалил дрехите, и никои не би могъл да се оплаче, че това е нечестно.
След като тегленето приключи, Токе се върна на борда с остатъка от среброто, а Орм се обърна към Фелимид:
— Потръгна ми още в началото на това пътешествие, но може би най-голям късмет имах, че се срещнах с теб. Когато напускахме лагера, ти ни поднесе прощални дарове, сега имам с какво да ти се отплатя. Виждаш ли тези мъже?
Токе бе пуснал пленниците и Фелимид и хората му се втренчиха в тях изумени.
— Те са онези, които тръгнаха да търсят среброто в реката — каза Орм. — Моите хора отишли там със същата цел и ги пленили по време на риболова. Но аз ги връщам, без да искам откуп, макар че, сигурен съм, доста от присъствуващите биха ме сметнали за глупак. Нямам желание да се пазаря с теб, Фелимид.
— Все пак ще ти доведа кучетата следващия път, когато мина оттук — обади се Чернокос. — И това може би ще стане скоро, защото сега, след като ме измериха в сребро, се смятам за истински зрял мъж.
— Погрижи се да ни посрещнат изкъпани в мляко танцьорки — добави Веселия Улф, — и то не по-малко красиви от днешните.
Фелимид се почеса зад ухото.
— Смятате, че само на това съм способен — рече той, — да ви осигурявам танцьорки при следващото идване. Ще ви избера най-грозните и ще ги натопя в конски фъшкии, за да не би вие, глупави деца такива, да решите да ми ги откраднете след всички усилия, които съм положил, за да ги обуча.
Сбогуваха се с известния смешник и неговите печенеги и се върнаха на кораба. Вдигнаха котва и отплаваха за дома. Ранените им сякаш бяха на път да оздравеят и дори Олоф Пъстрата птица, който беше най-тежко пострадал, се чувствуваше добре. Мъжете натискаха с желание греблата, макар да знаеха, че им предстои дълго пътуване срещу течението. Синовете на Соне бяха най-весели, въпреки че возеха на борда телата на двама от умрелите си братя. Възнамеряваха да ги погребат при първия лагер заедно с тези, които бяха загинали от пчелите. Токе смяташе, че това пътешествие било наистина доста необикновено — бяха изминали дълъг път и бяха спечелили огромно богатство, а Алената шия дори не бе напуснала ножницата си; но предполагаше, че на път за вкъщи ще стане по-разгорещено с толкова много злато на борда. Улф и Чернокос седяха щастливи на палубата и си разказваха преживелиците по време на пленничеството при печенегите. Само Орм изглеждаше замислен.