— Нима съжаляваш, че пусна тия пленници без откуп? — попита го Токе.
— Не — отговори той. — Притеснявам се от това, че късметът ми дотук бе прекалено добър, и започвам да се боя, че не всичко вкъщи е както трябва. Бих искал да разбера какво става там.
Девета глава: ЗА ПЪТУВАНЕТО КЪМ ДОМА И ЗА ТОВА КАК ОЛОФ ПЪСТРАТА ПТИЦА СЕ ЗАРЕЧЕ, ЧЕ ЩЕ СТАНЕ ХРИСТИЯНИН
Погребаха мъртвите си на място, където никой няма да ги безпокои, и подпомогнати от попътния вятър и платната, преплаваха голямата река без инциденти. Олоф Пъстрата птица беше все още в тежко състояние, нямаше апетит и раната му заздравяваше бавно. Някои дори бяха на мнение, че трябва да спрат в Киев, за да го прегледат вещи лечители. Но той не даваше и дума да се каже по този въпрос, също като Орм и останалите бързаше да се прибере вкъщи.
Мъжете подминаха града без възражения — сега всички се смятаха за богати и нямаха желание да прахосват среброто си из чуждите земи.
Когато стигнаха Реката на бобрите и гребането стана по-тежко, Чернокос седна зад веслата наравно с останалите и заяви, че оттук нататък трябва да се отнасят с него като със зрял мъж. Работата беше прекалено тежка и въпреки че ръцете му бяха изпожулени, той не се отказа, докато не дойде време да го заменят. Получи похвала за това дори от Споф, който рядко казваше добра дума за някого.
Намериха много волове в селото при бентовете, където на идване се бяха уговорили със стопаните, затова този път им беше по-лесно да теглят кораба по суша. Щом стигнаха до селището на дреговичите, известно с пчелите и мечките си, те спряха да починат на старото си място за стануване. Прекараха там три дни. Изпратиха хора в селото, за да помолят стариците да ги посетят и да прегледат раната на Олоф, която се бе влошила от друсането по време на сухоземния преход. Те веднага се отзоваха, прегледаха раната, разтвориха я и капнаха вътре малко сок от стрити мравки и пелин, а Олоф се развика от болка. Твърдяха, че това е на хубаво, колкото повече крещи, толкова по-добро е лекарството. Натриха отгоре боброва мас и му дадоха едно горчиво питие, което го подсили много.
После стариците се върнаха в селото; дойдоха обратно с голямо количество прясно сено и две млади, закръглени жени. Съблякоха Олоф, измиха го с брезов сок и го сложиха да легне в сеното върху меча кожа, а младите жени легнаха от двете му страни, за да го топлят. След това му дадоха още горчиво питие и завиха тримата с волски кожи. Олоф заспа почти веднага и спа така, силно затоплен, две нощи и един ден. Щом се събуди, младите жени извикаха, че здравето му се възстановява. Възнаградиха щедро стариците, а също и придружителките им, макар че те твърдо отказаха да извъртат същото за някой друг.
Оттук нататък Олоф започна да се оправя бързо. Когато стигнаха в селището на полочаните, раната му беше зараснала и той можеше да яде и да пие наравно с останалите. Тук водачите отново посетиха Фасте и му разказаха какво се беше случило с неговия писар. Тази новина сякаш не го обезпокои много.
В града мъжете се чувствуваха като у дома си. Останаха там три дни, пиха и се любиха, а местните жители извлякоха удоволствие и голяма печалба от това. После, точно когато листата на дърветата започнаха да окапват, те, без да бързат, загребаха към устието на Двина; стигнаха до морето при първите нощни слани.
Една сутрин, след като вече бяха подминали остров Осел, ги нападнаха естонски пирати — четири малки кораба, натъпкани с ревящи мъже. Споф ги съзря пръв когато изникнаха от мъглата, и веднага нареди на мъжете да гребат с все сила. После, щом те се изравниха и застанаха успоредно на тях, по два от всяка страна, готови да се закачат, той рязко завъртя руля на сто и осемдесет градуса и така се вряза в единия, че той започна бързо да потъва и екипажът му трябваше да го насочи право към брега. Един от останалите три успя да се закачи за кораба на Орм, но в същия миг седемте синове на Соне нахлуха на борда му, нададоха бойния си вик и незащитени, започнаха така свирепо да секат с мечове и брадви, че съвсем сами се справиха с всичките му пътници. Щом другите естонци видяха това, разбраха, че са попаднали на берсерки, и бързичко се изметоха. Синовете на Соне получиха много похвали за постъпката си; но някои от братята не бяха много весели, когато се прехвърлиха обратно през планшира, и ругаеха стария си баща. Един бе загубил два пръста, на друг страната му бе разцепена от копие, носът на трети беше смачкан — почти всички бяха пострадали. Най-тежко ранените твърдяха, че вината е у стареца, който с предсказанието си ги подмамил да опитат невъзможни неща. Бяха решили, че нищо не може да им се случи. Другите обаче им възразиха. Припомниха им как Соне не им обеща нищо повече, освен че седмина ще се върнат живи у дома. Не е споменал нищо за рани и драскотини. Между братята за малко да избухне бой, но Орм и Токе ги успокоиха с мъдри слова и пътешествието продължи без повече премеждия.