Откъм южния край на залива изникнаха седем кораба; плаваха на север, но щом забелязаха викингите, свърнаха навътре и бързо започнаха да приближават, порейки водата чевръсто с греблата си. Хората на Крок не бяха виждали подобни съдове — дълги и ниски; движеха се леко и бяха пълни с въоръжени мъже, които имаха черни бради и странни покрития на шлемовете. Гребците, по двама на весло, бяха голи, с лъскава, кафеникавочерна кожа. Приближаваха към тях с дрезгави крясъци и пронизително думкане на малки барабани.
Трите кораба на Крок веднага се подредиха в една редица, придържайки се плътно, до брега, за да не могат да ги обградят. На Крок не му се щеше да даде заповед за сваляне на платната; твърдеше, че ако излезе вятър, ще имат голяма полза от тях. Токе побърза да скрие момичето сред балите плячка, натрупа ги около него, та дори и. отгоре му, за да го предпази от копня и стрели. Орм му помогна. После двамата заеха местата си на планшира заедно с останалите. Орм вече бе успял да се въоръжи добре — от крепостта се беше снабдил с ризница, щит и здрав шлем. Един от моряците, застанал наблизо, се чудеше дали непознатите са християни, дошли да търсят отмъщение. Орм смяташе, че е по-вероятно да са хора на халифа, защото по щитовете и знамената им не се виждаха кръстове. Токе пък с радост сподели, че е успял да утоли жаждата си, преди боят да започне, защото предполагал, че сега щяло доста да се сгорещи.
— И онези от нас, които оцелеят, ще имат какво да разказват на децата си. У тия хора има нещо дивашко, а са и далеч повече от нас.
Чужденците бяха вече съвсем близо и обсипваха викингите с дъжд от стрели. Управляваха корабите си много умело, прокрадваха се около тях и ги нападаха от всички страни. Корабът на Берсе беше непосредствено до брега и него не успяха да обкръжат, но този на Крок бе най-отдясно и най-навътре, затова там веднага се разрази ожесточен бой. Двама противници го притиснаха откъм морето, застанаха един до друг и така закачиха трите кораба с вериги и железни куки, образувайки мост. Мъжете от най-външния с диви викове се прехвърлиха през средния и нахлуха на викингския дракон. Прииждаха на огромни тълпи и се биеха умело и настървено — скоро Крок с кораба си, вече потънал доста ниско във водата, изостана унило зад двамата си другари. След това още един противник успя да се промъкне под носа му и го взе на абордаж откъм брега. Положението сега беше такова: драконът на Берсе и третият от викингските кораби успяха да се измъкнат от залива, макар че ги преследваха четирима противници и те с всичка сила се мъчеха да ги отблъснат, а корабът на Крок съвсем сам се бореше с трима. В този момент излезе вятър и двата дракона на Берсе се отдалечиха още повече от брега; на палубите им се водеха ожесточени боеве, а след тях във водата оставаха широки кървави дири.
Но моряците на Крок нямаха време да се безпокоят за другарите си, на собствения си гръб имаха повече противници, отколкото можеха да отблъснат. От едната страна на планшира се бяха прехвърлили толкова много врагове, че корабът се бе наклонил застрашително и имаше опасност да потъне. Макар че много нападатели бяха посечени и падаха в морето или обратно на собствения си кораб, голяма част от тях останаха на борда и други им идваха на помощ от всички страни. Крок се биеше храбро, бързо секваха бойните викове на тези, които го предизвикваха. Но скоро трябваше да признае, че противникът далеч ги превъзхожда по численост. Тогава той захвърли шита, втурна се към планшира и хванал меча с две ръце, замахна и отсече веригите, които ги приковаваха към вражеския кораб. Но мъжът, който току-що беше повалил, го сграбчи за крака, а същевременно копие прониза рамото му. Крок се просна с главата напред върху противниковата палуба — веднага го обградиха, плениха го и го завързаха здраво.
Сдед това мнозина от неговите мъже паднаха убити, макар че се защитаваха до последния дъх. Накрая чужденците превзеха целия кораб, останаха само неколцина, изтласкани в предната му част, сред които бяха Токе и Орм. Бедрото на Токе бе пронизано от стрела, но той успяваше да се държи на крака, а Орм бе ударен в челото и едва виждаше от кръвта, която се стичаше в очите му. И двамата бяха съвсем изтощени. Мечът на Токе се пречупи в розетката на един щит, но отстъпвайки, кракът му се блъсна в буренцето с вино, което бяха взели от крепостта и складирали на носа. Той захвърли дръжката на счупеното оръжие, грабна с две ръце бъчвата и я вдигна над главата си.
— Това няма да отиде на вятъра — прошепна той и я запрати по най-близките нападатели; тя премаза двамина и повали още няколко, които се строполиха върху им.