Споф се чудеше какво да прави. Той сподели с Орм, че може би за него е най-добре да остане до пролетта при домакина им, за когото казваха, че е добър човек, и тогава да се опита да намери кораб, с който да се върне в Готланд.
— Но безсънна зима ще е това за мен — добави той и мрачно поклати глава. — Кой земеделец ще бъде толкова добродушен, та да не ме убие веднага щом разбере какво нося в колана си? Освен това повечето хора убиват готландците направо, без да задават въпроси, защото мислят, че ние всички сме много богати.
— Ела с мен — рече Орм — и ми гостувай тази зима. Напълно си заслужил гостоприемството ми. Можеш да се върнеш тук напролет и да потърсиш кораб за дома.
Споф му благодари за поканата и каза, че я приема с удоволствие.
Тръгнаха на коне. Едва ли можеше да се каже кой от двамата — Орм или Олоф Пъстрата птица — с по-голямо нетърпение очаква завръщането си в Грьонинг.
Стигнаха до някакъв разклон. Единият път водеше към дома на Соне, но седемте братя стояха колебливо и с кисел вид се почесваха по главата. Орм ги попита какво ги безпокои.
— Сега сме най-щастливитс хора на света — отвърнаха те. — Богати сме и знаем, че не можем да умрем, преди да се завърнем у дома. Но в момента, в който видим отново стареца, предсказанието спира да действува и тогава ставаме уязвими както всички други. Преди да заминем, не се страхувахме от смъртта, но сега нещата се промениха, за толкова много злато си струва да живее човек.
— Тогава и вие елате с мен — им каза Орм — и участвувайте в празненството по случаи завръщането ми у дома. Добри хора сте, все ще се намери къде да спите до пролетта. А след това, ако искате, можете да тръгнете, на нов поход и така ще се спасите.
Синовете на Соне приеха с облекчение тази покана и си дадоха дума, че скоро няма да се върнат в къщата на баща си. Смятаха, че най-доброто за тях ще бъде да предприемат още едно пътешествие до Гардарике.
— Ако имате такива планове — обади се Чернокос, -станете моряци на моя кораб. Няма да мине много време и двамата с Улф ще се върнем пак там.
— Много си млад да говориш като водач — рече Орм. — Трябва още малко да почакаш.
Колкото повече наближаваха Грьонинг, толкова по-нетърпелив ставаше Орм; двамата с Олоф яздеха начело на групата. Първото нещо, което зърнаха отдалеч, бяха някакви мъже, които поправяха голямата порта. После видяха, че църквата е изгоряла, и душата на Орм така се сви от страх, че едва събра смелост да приближи. Мъжете, които работеха край портата, го видяха и нададоха радостен вик, а Юлва излезе от къщата и се втурна към тях. Орм се успокои, че поне тя е в безопасност.
— Добре, че най-после се прибра — каза тя. — Но по-хубаво да беше си дошъл пет дни по-рано.
— Какво, нещо лошо ли се е случило вкъщи? — попита я Орм.
— Една нощ ни нападнаха разбойници — отвърна тя. — Беше преди четири дни. Харалд е ранен, а Рап — убит заедно с още трима. Откраднаха Людмила, огърлицата и още много неща, а също и три от моите жени. Удариха отец Вилибалд по главата и сега е зашеметен, лежи ни жив, ни умрял. Аз успях да избягам с малките, Одню и Аса. Целия следващ ден се крихме в гората. Смаландци бяха, в това съм сигурна. Взеха и добитъка, но кучетата тръгнаха да ги преследват и доведоха обратно четиринадесет глави. Аса смята, че можеше да бъде и по-зле; и аз мисля така, особено сега, след като ти се върна вкъщи.
— И дотук имаме достатъчно неприятности — рече Орм. — Рап е мъртъв, Людмила е отвлечена, а свещеникът — ранен почти смъртоносно.
— Забрави огърлицата — добави Юлва.
— За нея не съжалявай — успокои я Орм. — Ще имаш всякакви украшения. Добре, че все още имам доста хора със себе си, тая работа плаче за отмъщение.
— Точно така, Орм — обади се Олоф Пъстрата птица. — Няма да им се размине. Някой знае ли откъде са дошли крадците?
— Никой не знае нищо — отвърна Юлва. — Раниха Харалд още в началото на боя, той успял да се добере до банята и останал да лежи там. Може би отец Вилибалд ще ни каже нещо повече, ако изобщо се възстанови. Най-странното е, че подпалиха само църквата. Той беше долу, когато го удариха. Откраднаха всичко, до което се докопаха. По гласовете им познахме, че са смаландци. Бяха много. Мъртвите взеха със себе си. Рап и хората му убиха петима, когато се биеха при портата. Това е всичко, което зная.
Придружителите на Орм бяха вече стигнали до къщата и Юлва се разсмя от щастие, щом видя Чернокос. Първото нещо, което Орм направи, бе да изпрати на коне хора до по-богатите си съседи и да ги помоли да му заемат храна — в склада не бе останало почти нищо, а пивоварната беше съвсем празна. Бандитите бяха опустошили домакинството им.