Щом чуха това, всички, които го слушаха, се развикаха от изумление. Отец Вилибалд затвори очи и кимна.
— Това е истината — промълви той. — Моята църква бе изгорена от човек, който някога служеше на Бога.
Аса и Юлва се разплакаха на глас. Струваше им се ужасно, че онзи свещеник е могъл да се предаде изцяло в ръцете на Дявола.
Олоф Пъстрата птица заскърца със зъби и бавно издърпа меча си от ножницата. Обърна го, като опря дръжката му в пода и кръстоса длани върху острието.
— Заклевам се — рече той, — че няма да седна на маса или да спя в легло, нито пък да си доставя дори и най-дребното удоволствие, докато не забия меч в тялото на този Рейналд, който е бил свещеник и който е отвлякъл Людмила Ормсдотер. И ако Господ ми помогне да я намеря, ще остана негов последовател до края на живота си.
Десета глава: КАК СИ РАЗЧИСТИХА СМЕТКИТЕ С ПОБЪРКАНИЯ УЧИТЕЛ
Веднага щом новината за нападението над Грьонинг и за завръщането на Орм се разчу, тълпи от съседи с въоръжени войници на коне се стекоха в дома му — всички горяха от желание да му помогнат да си отмъсти както се полага. В днешно време, заоплакваха се те, все по-рядко се появява подобна възможност и с нетърпение очакват резултата от всичко това. Християните пък твърдяха, че са длъжни да участвуват в отмъщението заради това, което разбойниците са сторили на свещеника и на църквата им. Орм прие всички с „добре дошли“ и каза, че чака само завръщането на Токе и останалите, за да потеглят.
Токе си дойде на третия ден привечер. Тръгнали по следите на разбойниците и те ги отвели далеч на север и изток. Най-доброто от всичко бе, че водеха Торгун, вдовицата на Рап, която открили в пустошта полумъртва и изнемощяла от глад. Успяла да избяга от разбойниците, ходила, тичала, докато я държали краката. Хората на Токе я носели на смени и трима вече й предложили женитба. С това те доста повдигнали духа й, но, както сами признаваха с тъга, тя не смята ни един от тях за достоен заместник на бившия си мъж.
Разказа им важни неща. Отец Вилибалд бил прав — този, който те наричали учителя, бил водачът на бандата. Познал я и поговорил с нея, докато пътували за селото им. Казал й, че се отрекъл от Бога и сега можел да прави каквото си иска. Изгорил църквата, за да прогони Бог от тяхната област. Сега, след като я разрушил, нямало друга наоколо.
Хората му, продължи Торгун, били предимно от изгнаници, престъпници и най-различни непрокопсаници. Някои от тях идвали чак от Западен Гутеланд или от Нюдунг, намерили при него убежище и сега живеели от грабежи. Били много и не се страхували от никого, а учителят имал пълна власт над тях..
Много малко можела да му каже за Людмила — единствено, че духът й бил несломим и че заплашвала учителя и останалите с възмездие. Още докато пътували към селото на похитителите, огромните хрътки ги настигнали. Неколцина били доста изпохапани, а един дори умрял. Кучетата откъснали голяма част от добитъка и с това силно раздразнили крадците. Тя и Людмила се опитали да избягат, докато траело объркването, но ги хванали.
Накрая пристигнали в селото на бандитите. То било разположено в най-северната точка на голямо езеро и към края на пътуването им се падало отдясно. Наричало се Престбю. Там дали Торгун за жена на някой си Саксулв — едър, недодялан грубиян с отвратителен характер. Той я завързал и я тикнал в къщата си върху купчина кожи. Вечерта дошъл при нея пиян. Отвързал й ръцете и краката, но не й донесъл нито месо, нито нещо за пиене. Вече била осъзнала, че е вдовица; все пак й било неприятно да легне с мъж, който се държал така грубо. Затова, след като той заспал, се измъкнала изпод кожите и се огледала за някакво оръжие. Намерила точилка и подкрепена от Бога, от своята омраза и от желанието да отмъсти за Рап, ударила Саксулв по главата. Той не гъкнал, само приритал с крака. Торгун се промъкнала навън под прикритието на нощта и избягала от селото, без някой да я види. В продължение на един ден, дори повече, тя се.движела колкото може по-бързо по пътя, по който минали на отиване. Изпитвала ужас да не би някой да я преследва. Нямала нищо за ядене освен червените боровинки, които беряла от храстите. Накрая, изтощена до крайност, се свлякла на земята — не можела повече да се движи. Очаквала, че ще умре от глад и преумора или че някое диво животно ще я изяде. Тогава Чернокос и хората му я намерили и й дали храна. Трябвало да я носят на рамене. Но сега започвала да идва на себе си след тези ужасни преживелици.