Такава беше историята на Торгун. Тя им разкри това, което ги интересуваше най-много — къде се намира скривалището на разбойниците. Тези, които ги бяха преследвали и познаваха околността, твърдяха, че езерото, за което говори, се нарича Аснен, а двама от хората на Олоф заявиха, че познават тези диви места и пътя, който води дотам. Наеха се да заведат Орм и останалите в селото. Обясниха, че трябва да вървят един ден и след това да завият на запад, ако искат да изненадат бандитите от тази страна. Орм и другарите му се съгласиха, че това е разумно. По този начин щяха да ги поставят в капан, защото езерото им се падаше в гръб.
Орм преброи хората си — бяха сто и дванадесет. Обяви, че на следващия, ден потеглят. Страхуваше се за българското злато, затова късно същата вечер, когато всички останали вече спяха, той взе Токе, Олоф и Чернокос и остави сандъчетата в едно тайно скривалище в гората, отдалечено от пътища и пътеки — кътче, където не стъпваше човешки крак. За огромната купчина сребро не се безпокоеше, не смяташе за нужно да го крие; то остана в ковчежетата на Юлва, макар че само неколцина мъже щяха да пазят къщата в негово отсъствие.
Мъжете бяха будни и готови за път още преди разсъмване на другата сутрин. Позабавиха се малко, защото Орм искаше да вземат и хрътките, а те трябваше първо да свикнат с миризмата на непознатите -мъже от групата, за да няма неприятни случки и ухапани по погрешка. За повечето участници бяха нужни само по няколко мига, кучетата просто трябваше да ги подушат Два или три пъти. Но към неколцина те се показаха подозрителни, яростно ръмжаха срещу тях, сякаш не искаха да ги приемат и ги смятаха за хора, които заслужават моментално да бъдат убити. Това доста развесели останалите, но заподозрените от хрътките се обидиха, твърдяха, че миришат не по-зле от кой да е друг, та на тази тема се размениха доста приказки.
Най-накрая всичко бе готово и цялата група потегли. Водачи на кучетата бяха хора, които те познаваха добре.
Тръгнаха по коловозите, които крадците бяха следвали, и така вървяха целия ден, докато стигнаха близо до мястото, където бяха открили Торгун. Там стануваха през нощта. На следващата сутрин завиха наляво, а двамината, които познаваха пътя, ги водеха. През следващите три дни прекосиха една труднопроходима местност, минаха през блата и гъсти гори, които тук-таме се редуваха със стръмни склонове, без да видят къща или да срещнат човек. Хрътките знаеха по чия диря са тръгнали и изобщо не обръщаха внимание, когато подушваха дивеч. Имаха чудесното качество, че никога не издаваха звук, преди да ги освободят от каишките.
На четвъртия ден следобед стигнаха до мястото, където две пътеки се пресичаха. Спряха. Двамата водачи съобщиха, че езерото е точно пред тях и че селото на разбойниците е между него и мястото, на което се намираха. Походът ги беше уморил много, но както Орм, така и Олоф искаха да нападнат веднага. Храната им започваше да намалява, а и нямаха търпение да свършат делото, за което бяха дошли. Неколцина младежи се изкачиха на едно дърво на близкия хълм и разгледаха разположението на селото. Орм раздели хората си на три групи. Токе водеше първата, Олоф — втората, и той — последната. С него останаха и кучетата, за да не би да ги развържат прибързано. Токе трябваше да нападне от север, а Олоф Пъстрата птица — от юг. Чернокос тръгна с Токе; синовете на Соне го придружаваха, те вече започваха да се чувствуват негови привърженици. Орм им забрани да подпалват къщите и да се отнасят зле с жените, възможно бе някои от тях да са отвлечени от законните им съпрузи. Щом Токе надуе рога си, и двете групи трябваше да нападнат незабавно, без да надават бойни викове.
Токе, Олоф и хората им се запромъкваха тихичко всеки в своята посока, а Орм и неговата група предпазливо запълзяха напред през шубраците, докато стигнаха до края на гората, разположена в околностите на селото. Мъжете седнаха на земята и задъвкаха малкото останала храна, очаквайки знака на Токе.
Орм взе Споф и двамата припълзяха към един храсталак от бъз. Излегнаха се вътре и заоглеждаха селото. Стори им се голямо; много от къщите в него бяха нови. Виждаха се хора, които работеха между постройките — както мъже, така и жени. Споф изчисли, че такова селище би побрало към сто и петдесет души. По средата на разстоянието до селото в една падинка имаше малък вир, който явно им служеше за кладенец. До него приближи стара жена с кобилица на рамо. Тя изтегли вода в двете кофи и се затътри обратно към селото. После се появиха двама мъже и доведоха на водопой четири коня. След като пиха, конете изведнъж станаха неспокойни и започнаха да се вдигат на задните си крака. Орм помисли, че сигурно са усетили кучетата. Но хрътките стояха като вкаменени зад него, душеха въздуха и потрепваха, без да издават звук.