Мъжете при кладенеца обуздаха конете и ги поведоха обратно към селото. Мина малко време и до вирчето приближиха три жени, носеха по кофа във всяка ръка. Придружаваха ги двама мъже, които, изглежда, им бяха пазачи. Орм затаи дъх — най-високата беше Людмила. Прошепна това в ухото на Споф, а той от своя страна промърмори, че са на една стрела разстояние от тях. Но рогът на Токе не се чуваше още, а Орм не желаеше да издадат присъствието си преждевременно. Той само направи знак на двамата мъже, които се бяха свили наблизо. Те участвуваха в боя при бентовете и бяха известни като точни стрелци. Смятаха, че ще могат да улучат мъжете при кладенеца. Изправиха се, всеки прикрит зад едно дърво, и поставиха стрели в тетивите. Но Орм им поръча да изчакат още малко.
Жените вече бяха напълнили кофите и се, обърнаха, за да тръгнат обратно. Но в тези момент Орм сви устни и извика. Наподобяваше крясъка на мишелов; после повтори звука — подражаваше му много успешно, — всичките му деца го познаваха добре. Людмила замръзна, щом го чу. Бавно направи няколко стъпки след останалите, после се препъна и разля водата. Каза нещо на мъжете и се върна да напълни кофите пак. Извърши това колкото се може по-бавно, след което седна на земята и се хвана за стъпалото. Двамата пазачи казаха нещо със строг глас и приближиха, за да я вдигнат насила, но в момента, в който протегнаха ръце към нея, тя се тръшна по гръб и започна да пищи.
От Токе нямаше ни звук, но хрътките започнаха да вият, щом чуха писъците на Людмила, и Орм знаеше, че присъствието им вече е разкрито.
Той прошепна нещо на двамата стрелци и лъковете им звъннаха като един. Мерникът им беше точен и стрелите попаднаха в целта, но разбойниците носеха дебели кожени шуби и те не успяха да ги повалят. Мъжете изскубнаха стрелите и се развикаха за помощ. Людмила скочи, удари единия с кофата по главата и с всичка сила побягна към гората. Двамата хукнаха след нея и бързо започнаха да я настигат, а междувременно от къщите наизлязоха хора, за да видят каква е тая суматоха.
— Отвържете кучетата — рече Орм и изскочи от храстите. В същия миг прозвуча рогът на Токе, последван от оглушителни бойни викове.
Но и рогът, и бойните викове на мъжете бяха заглушени от огромните хрътки, които, най-после пуснати на свобода, ръмжаха страховито. Щом ги видяха, пазачите на Людмила замръзнаха от ужас. Единият направи кръгом и побягна с рев, но най-бързгото куче го настигна, скочи на врата му и го събори на земята, а другият, предпазвайки главата си, изтича във вира и там се защитаваше с изваден меч. Три хрътки го нападнаха едновременно, едната той прониза с меча, но другите две го повалиха и той изчезна под водата; после на повърхността излязоха само кучетата.
Людмила позна Орм и започна да танцува от щастие. Веднага го засипа с въпроси за Олоф и за златото и той й обясни всичко. Тя пък му разказа, че са се отнесли с нея наистина като с дъщеря на водач и не са я принудили да легне с кой да е, само с лудия свещеник, който се държал с нея съвсем нелошо — можела да пострада много повече.
Орм изпрати да повикат Споф и го помоли заедно с двама от по-старите мъже да заведат Людмила навътре в гората и да останат там, докато спре боят в селото. другите жени се приближиха плахо; казаха, че са съпругите на свещеника. Още щом се появиха кучетата, те се проснаха по лице на земята и лежаха там, без да помръднат, тъй че хрътките не ги докоснаха.
Когато Орм и хората му стигнаха до селото, там вече се водеше жесток бой. Бойците на Олоф се сражаваха с група бандити, които бяха примамили в уличката между две къщи. Над глъчката се извисяваше гласът му, той крещеше да оставят мъжа с черната брада за него. Орм нападна враговете в гръб. Загуби няколко човека от стрели, които бяха изстреляни от съседните къщи. Накрая разбойниците бяха обградени и победени, макар че се защитаваха храбро. След това Орм поведе войниците си по къщите — там все още имаше хора. Зърна две кучета, пронизани от копия, но никое от тях не бе изпуснало противника си; останалите все още свирепо ръмжаха някъде край езерото.
Орм видя Олоф Пъстрата птица. По лицето му имаше кръв, а щитът му бе силно набразден от ударите.
— Людмила е в безопасност — извика той. — Поставил съм я под охрана.
— Благодаря ти. Господи — въздъхна Олоф. — но къде е Черната брада? Той е мой!
Хората на Токе бяха срещнали най-силна съпротива, тъй като още при първия боен вик повечето разбойници се бяха втурнали да ги посрещнат. Орм и Олоф събраха бойците си и ги поведоха към Токе, за да му помогнат и да нападнат врага откъм гърба. Тук битката стана изключително ожесточена — и двете страни изгубиха много.хора, разбойниците се биеха като обезумели. Орм хукна след едного, който бе успял да се измъкне. Заобиколи близката къща, но минавайки покрай вратата, бе нападнат от някакъв мъж с ризница и друг, плешив, въоръжен с брадва. Те скочиха върху него. Орм замахна към първия с такава сила, че той се търколи на земята, а междувременно отскочи настрани, за да избегне брадвата на втория; но кракът му се подхлъзна на една купчина животински изпражнения и той падна на врата си В същия миг видя как плешивият отново надигна брадвата и както разказа по-късно, мислите му се върнаха години назад към битката при Молдън, когато другарите му го покриха с щитове. Мисълта, че следващото му нощно станунане ще бъде в пределите на небесното царство, не му достави никаква радост. Но тогава плешивият ококори очи и зяпна с уста, изпусна секирата и се свлече на четири крака; остана така на колене, с безжизнено вперен поглед. Орм се изправи, чу, че някой го вика по име откъм по-горната къща, и видя синовете на Соне, възседнали покрива.. Те му махаха с лъковете си, горди с точния си мерник.