Орм се почувствува странно отпаднал след това преживяване, остана няколко мига неподвижен и се огледа. Селото представляваше невероятна гледка — в него цареше пълна бъркотия. Жени пищяха, мъже се гонеха из къщите, крави и прасета се щураха ужасени по улиците. а по-голямата част от оцелелите до момента разбойници си бяха плюли на петите и тичаха към езерото. От една врата се подадоха Токе и Чернокос, от меча на Токе се стичаха кървави капки. Той подвикна на Орм, че от младежките си години не се е забавлявал така добре, но нямаше време да каже нещо повече и настървено се втурна подир бегълците, крещейки на хората си да го следват. Чернокос, обаче, остана при Орм и повика войниците си от покрива.
После се разнесе страхотен рев; един мъж с черна брада тичаше към тях, стиснал брадва в ръка, а Олоф Пъстрата птица го следваше по петите. Щом видя Орм, мъжът смени посоката, прескочи една нисичка стена и продължи. Но Чернокос се обърна, изтича подире му и го удари по главата. Мъжът падна.
— Остави го на мен! Остави го на мен! — извика Олоф задъхано.
Човекът се гърчеше на земята. Олоф приближи, стисна с две ръце меча и го разсече, пробивайки ризницата, като забоде тялото му здраво в земята.
— Боже! Боже! — изпищя прикованият с глас, изпълнен с болка и ужас. После замлъкна.
— Удържах на клетвата си — рече Олоф.
— Това той ли е? — попита Орм. — Трудно бих го познал с тая брада.
— Неразумно е да се носят крадени вещи по време на бой. Някой може да ги познае — продума Олоф и се наведе над мъртвото тяло. — Погледни!
На врата, над горния ръб на ризницата, проблясваше злато. Олоф бръкна вътре и извади нещо — беше веригата на Алмансур.
— Той е — каза Орм. — И сега, като размисля, се сещам за още едно доказателство. Кой друг освен него в това затънтено място би призовал Бога? Чудно, за какво ли го е викал?
Единадесета глава: КАК ОГРОМНИТЕ КУЧЕТА ТРЪГНАХА НА ЛОВ
Някои от последователите на лудия учител избягаха с лодки, но техният брой не бе голям, тъй като кучета и хора ги преследваха по брега. Победителите умъртвиха ранените неверници и злодеи. Двадесет и четирима от хората на Орм бяха убити и мнозина ранени. Всички бяха на мнение, че е паднал хубав бой, за който след това ще се говори години наред.
В селото намериха голямо количество бира и заколиха много свине; после погребаха мъртвите си в общ гроб, направиха могила и пиха за щастливото им пътуване към отвъдния свят. Както и очакваха, откриха доста откраднати жени. На всяка дадоха по една крава и ги пуснаха да вървят, където щат. Позволиха им да вземат със себе си толкова плячка, колкото могат да носят. Сред тях бяха и двете прислужници на Юлва. Те бяха млади жени и много се зарадваха на освобождението си. Разказаха, че ги подложили на големи унижения; държали ги затворени в къщите и ги охранявали строго, откак Торгун успяла да избяга. Сега искали да се омъжат за свестни мъже.
Кучетата получиха много похвали заради участието си в битката. Само две от тях бяха убити. След като оградиха всичкия добитък, Орм ги увери, че могат спокойно да поверят на хрътките задачата да го прекарат до Грьонинг — те са свикнали с това. Намериха коне за ранените. После, след като те се почувствуваха достатъчно добре, за да яздят, Орм напусна селото на разбойниците и тръгна към дома по най-краткия път — той водеше на юг, покрай брега на езерото.