Но тия, които живяха достатъчно дълго, видяха как предсказанията се сбъдват, когато Кнут Свенсон Велики, крал на Дания и Англия, отплава към устието с огромна флота, каквато никой дотогава не бе виждал, и се би с шведския и норвежки крал в Свещената река.
Това е краят на историята за Орм Тостесон и неговата съдба. Той не тръгна повече на поход или на пътешествие и оттогава насетне живя охолно и дочака щастливи старини. Единственото, от което се оплакваше, беше болката в гърба, която понякога го безпокоеше и с която дори отец Вилибалд не можеше да се справи.
Олоф Пъстрата птица се ожени за Людмила. Живяха щастливо, макар хората да шушукаха, че думата му вкъщи не тежи толкова, колкото би трябвало да се предполага. Споф много пъти поиска ръката на Торгун. В началото тя отказваше, смяташе, че крайниците му са прекалено къси, а брадата — много посивяла; но когато накрая той остави настрана предпазливостта и й показа какво има в колана си, тя не можа повече да устои на молбите му. Отплаваха за Готланд с кораба, който бяха прислонили в устието. С тях на дълго пътешествие тръгнаха също Чернокос, Веселия Улф и седемте синове на Соне. Взеха и две кучета, както бяха обещали на Фелимид. Отсъствуваха от дома седем години.
Когато се върнаха. Веселия Улф се ожени за Одню. До този момент тя упорито бе отказвала да погледне друг мъж. А Чернокос отплава за Англия и беше в кораба на самия Кнут в битката при Свещената река.
Токе, Сина на Сивата чайка, се радваше много на богатството си и накичи жена си и дъщерите си с толкова украшения, че когато носеха празничните си премени, те подрънкваха и звъняха, предупреждавайки за преминаването им. Продаде къщата си във Веренд и си построи друга, по-голяма, близо до Грьонинг. Така двамата с Орм прекарваха чудесно времето си заедно, както Юлва и Мира, макар че нито съпругът, нито съпругата някога се съгласиха да се покръстят. След време най-малката дъщеря на Орм се ожени.за най-големия син на Токе — бащите им много отдавна бяха решили, че си подхождат.
И Орм, и Токе живяха пълноценно до дълбоки старини и никога, до последния си час, не се умориха да разказват за времето, когато бяха гребци в кораба на халифа и служеха на господаря Алмансур.