Когато остаря, Орм казваше, че този период от живота му изглеждал дълъг по времетраене, но бил кратък за разказване, защото дните си приличали толкова много, че в известен смисъл времето сякаш било спряло за тях. Само някои признаци показваха, че всъщност то тече — един от тях беше брадата му. В началото, когато стана роб, бе иай-млад от всички и беше голобрад. Скоро тя започна да расте, беше дори по-червена от косата му и постепенно стана толкова дълга, че когато се привеждаше над греблото, тя се закачаше в дръжката му. Но повече не порасна — ударът на греблото му я подкъсяваше непрекъснато. Според Орм от всички начини да си подстрижеш брадата, този бе най-неприятният.
Вторият признак беше телесната му сила. Когато попадна в робство, беше вече доста заякнал, свикнал бе да гребе в кораба на Крок. Но робът се труди по-напрегнато от свободния човек; усиленото гребане го измъчваше ужасно и през първите няколко седмици понякога му прилошаваше и се чувствуваше замаян. Виждаше как някои от другарите му не издържат, как по брадите им потича кървава пяна. Те се свличаха по гръб със сгърчени тела и умираха, а след това ги изхвърляха зад борда. Орм знаеше, че има само две възможности: или да гребе заедно с останалите, дори ако това означава смърт за него, или да усети по гърба си целувката на камшика. Твърдеше, че предпочита първото, макар да не му е леко — веднъж, в самото начало, бе опитал бича. Знаеше, че няма. да се примири с него; че ще го обземе такава луда ярост, която непременно ще му навлече смъртно наказание. Затова гребеше до пълно изтощение, дори когато погледът му се замъгляваше от изтощение, а ръцете и гърбът му пареха от болка. Но след няколко седмици откри, че е престанал да чувствува умората си. Беше заякнал, дори трябваше да внимава да не строши греблото, когато напрегне мишци — сега то бе като пръчица в ръцете му, а едно счупено весло би довело до неприятен удар с камшика. През всичките години, които прекара като корабен роб на халифа, Орм седеше на бакборта — това означава, че греблото му се падаше отдясно и напрежението при удар поемаше лявата ръка. Оттогава чак до края на живота си той винаги държеше с нея меча и другите оръжия, само копието хвърляше с дясната. Тази невероятна сила, придобита в годините на робски труд, той не загуби цял живот; запазил я бе до голяма степен на старини.
Но освен брадата и силните мускули имаше още един признак, който да му напомня, че времето тече — откри, че постепенно започва да разбира по малко от непонятните езици, които чуваше наоколо си. Отначало тук-таме по една дума, а после — много повече. Някои от пленниците идваха от земи, разположени далеч на юг или на изток — техният говор наподобяваше кучешки лай и само те си го разбираха. Други бяха от християнските земи на север и използуваха тамошните наречия. Мнозина бяха андалусци, превърнати в роби — пирати, бунтовници или хора, разгневили халифа, защото са проповядвали учения, насочени срещу Аллаха и Пророка. Те, както и господарите им, говореха арабски. Надзирателят с камшика си служеше със същия език и тъй като всички роби държаха да разбират какво се иска от тях, без да си дава особен труд, той се оказа най-добрият учител на Орм.
Арабският бе труден за разбиране и още по-труден за говорене — състоеше се от гърлени звуци, които се учленяват дълбоко в трахеята и невероятно приличаше на волско сумтене или пък на жабешко квакане. Орм и другарите му така и не престанаха да се чудят защо тия чужденци са решили да си дават такъв труд и да произнасят тия сложни звуци, вместо да говорят простичко и естествено, както правеха те на север. Оказа се, че Орм най-бързо от всички усвоява езика — донякъде може би, защото бе по-млад, а също и защото винаги бе проявявал склонност да произнася трудните и непознати думи, които се срещаха в старинните балади, дори когато не разбираше значението им.
Стана така, че Орм пръв започна да разбира какво им говорят и беше единственият, който можеше с дума или две да отговори. Затова той се превърна в говорител и преводач на своите другари; към него отправяха всички заповеди. Освен това как да е успя да зададе доста въпроси и да разбере много неща от останалите роби, които говореха арабски и бяха по-осведомени. Така, макар да беше най-младият от викингите и роб като всички други, започнаха да го смятат за техен водач — нито Крок, нито Токе успяха да научат и дума от този странен език. След години Орм все казваше, че когато си в чужда страна, след късмета, силата и умението да се биеш няма по-полезно нещо от способността да учиш езици.