Другарят му гребеше няколко места по-назад, така че те рядко имаха възможност да разговарят; това ставаше само когато ги водеха на брега или обратно на кораба. В постройките за роби ги набутваха в тесни килийки на групички по четирима, подредени според местата им на кораба. Токе вече бе възвърнал част от предишното си весело настроение, все още намираше на какво да се посмее, макар че обикновено се дърлеше с Туме, съседа си по гребло. Според Токе той гребеше по-малко и ядеше повече, отколкото му се полага. Викингът съчиняваше обидни памфлети, някои за съседа си, други за надзирателя, и ги тананикаше като песнички, докато гребат, така че Орм и останалите да ги чуят.
Повечето време обаче мислите му бяха заети с планове за бягство. Първия път, когато двамата с Орм успяха да разменят няколко думи, той му прошепна, че е разработил почти докрай една чудесна система. Имал нужда само от парченце желязо. С него можел да разбие веригата на глезена си някоя тъмна нощ, когато корабът е на пристан и всички освен пазачите спят. След това щял да подаде желязото на останалите викнги и всеки от тях тихичко можел да стори същото. Щом се освободят, в тъмното щели да удушат охраната, без да вдигат шум, и да вземат оръжието й; така нямало да бъдат беззащитни, когато слязат на брега.
Орм отвърна, че идеята му харесва, но е съвсем неприложима. Щял с удоволствие да помогне, когато душат пазачите, ако се стигнело дотам, но той се съмнявал в това. Къде щели да намерят подходящо желязо и как, голи мъже като тях, които винаги са под строго наблюдение, щели да го вмъкнат на борда, без да ги забележат? Токе въздъхна и призна, че тези трудности изискват сериозно обмисляне, но не може да се сети за нещо по-добро; трябва просто да чакат да им се представи някоя възможност.
Той успя да поговори тайно с Крок и му обясни плана си, но Крок слушаше разсеяно и не прояви никакъв интерес или ентусиазъм.
Скоро след това корабът спря на сух док в едно от пристанищата на халифа, за да го изстържат и насмолят. На много от робите, оковани по двойки, бе заповядано да помагат при тая работа. Скандинавците, които разбираха от морски съдове, бяха сред тях. Пазеше ги въоръжена охрана. Надзирателят с камшика правеше обиколките си и ги подканяше да работят по-бързо, а двама телохранители с мечове и лъкове го следваха навсякъде. Близо до кораба беше поставен голям казан с вряла смола, а до него варел с вода за робите.
Крок и Гуне тъкмо пиеха от него, когато до тях приближи един роб, подхванал с ръка съседа си, който бе стъпил накриво, докато работили, навехнал крака си и сега не можеше да прекрачи. Помогнаха му да се наведе и той започна да пие, а надзирателят пристигна веднага да види какво става. Пострадалият лежеше настрана и стенеше; мъжът с камшика помисли, че се преструва, и го перна с бича, за да го вдигне на крака, но той не помръдна. Всички бяха вперили очи в него.
Крок бе застанал няколко крачки по-назад от другата страна на варела. Той се завъртя към тях и повлече Гуне след себе си. Изведнъж сякаш цялата му предишна апатия се стопи. Щом приближи достатъчно и видя, че веригата е отпусната, хвърли се напред, сграбчи надзирателя за колана и за врата и го вдигна над главата си. Онзи изкрещя ужасен, а най-близкият пазач от охраната се обърна и прониза Крок с меча си, но той сякаш не усети удара. Направи две крачки встрани и метна надзирателя с главата надолу в горещата смола. В същия момент пазачът го удари с меча си по главата. Той се олюля, но очите му продължаваха да гледат втренчено тази част от тялото, която не бе потънала в казана. Изсмя се и каза:
— Ето че късметът ми отново се обърна. — Падна на земята и умря.
Всички роби нададоха радостни възгласи, като видяха смъртта на мъжа с камшика, но задоволството на викингите бе примесено със скръб. През следващите няколко месеца те често си спомняха за постъпката на Крок и за последните му думи. Всички смятаха, че е умрял достойно, като истински водач. Надяваха се, че надзирателят е живял достатъчно дълго в казана и си е получил заслуженото във врящата смола. Токе съчини една строфа в негова чест:
Изпати надзирателят по-зле,
отколкото от удар с бич дори;
във ваната на морските коне
потъна и добре се изгори.
А Крок, по волята на участ зла
превърнат в роб на чуждите гребла,