се отърва от своята беда
и оттогава е на свобода.
Когато отплаваха, имаха вече нов надзирател, но, изглежда, той си беше взел бележка от съдбата на своя предшественик, защото не се развихряше много с камшика.
Шеста глава: ЗА ЕВРЕИНА СОЛОМОН И ГОСПОДАРКАТА ЗУБАЙДА И ЗА ТОВА КАК ОРМ СЕ СДОБИ С МЕЧА СИ СИНИЯ ЕЗИК
Мъжът без език, който седеше до Орм, ставаше все по-зле, докато накрая съвсем не можеше да гребе; затова, когато корабът пусна котва по на юг, в едно военно пристанище на халифа, наречено Малага, го заведоха на брега и изчакаха да доведат друг на негово място. През последните няколко седмици Орм трябваше да върши почти цялата работа на греблото, сега бе любопитен да види дали ще му се падне някой по-общителен за другар. Мъжът се появи на следващата сутрин. Домъкнаха го четирима войници, които трябваше да спрат работа, за да го качат на мостчето; не бе необходимо да се взират отблизо, за да се уверят, че езикът му си е на мястото. Беше млад, красив, без брада и с изящно оформени крайници, сипеше такива ужасни ругатни, каквито на кораба досега не бяха чували.
Заведоха го до мястото за гребане и го държаха здраво, докато поставяха веригата на глезена му. По страните му потекоха сълзи, които бяха по-скоро от яд, отколкото от мъка. Капитанът и надзирателят дойдоха да го видят и той веднага се нахвърли върху им с клетви и обиди, наричаше ги с такива имена, каквито Орм не бе и чувал, затова всички очакваха, че здравата ще го наложат.
Но те само си гладеха замислено брадите и четяха някакво писмо, което войниците бяха донесли на кораба. На някои места от текста кимаха с глава, на други я клатеха отрицателно и шепнеха тихичко помежду си, а през цялото време новодошлият ругаеше, наричаше ги кучи синове, свинеядци, женски задници. Накрая надзирателят го заплаши с камшика и му каза да си затваря устата. После, след като те си отидоха, започна да плаче истински и цялото му тяло се разтресе.
Орм не разбра нищо от всичко това, но реши, че ще получи малко помощ от него, ако бичът не поиграе върху гърба му. Все пак след роба с извадения език щеше да бъде добре да има другар, който поне може да говори. Но отначало новодошлият не желаеше да влиза в разговор и отхвърляше приятелските му опити за общуване. И както Орм се опасяваше, оказа се много слаб гребец, изобщо не можеше да се нагоди към този нов начин на живот, особено се оплакваше от храната; Орм пък смятате, че е добра, но недостатъчна. Той бе търпелив с него, работеше за двама и доколкото се справяше с арабския, му шепнеше окуражителни слова. На няколко пъти го попита кой е и защо са го докарали на кораба, ни в отговор получаваше само надменни погледи и свиване на рамене. Накрая мъжът благоволи да му проговори и обяви, че е от благородно потекло и не е свикнал да го разпитват разни роби, които дори не знаят как да говорят.
На това Орм отвърна:
— Би трябвало да ти извия врата за тези думи, но по-добре да има мир и да станем приятели. На кораба всички сме роби, и ти не по-малко от другите, нито пък си единственият тук е благородна кръв. Това се отнася и за мен — казвам се Орм и съм син на вожд. Вярно, че говоря езика ти лошо, но пък ти си още по-зле, защото съвсем не знаеш моя. Така че, ако трябва да избираме между двамата, не ти, а аз те превъзхождам.
— Произношението ти е отчайващо — рече новият. — но изглеждаш интелигентен. Възможно е в родината ти да те смятат за благородник, но едва ли можеш да се сравняваш с мен, защото по майчина линия произхождам направо от пророка, мир на безсмъртната му душа! И помни, че говоря езика на самия Аллах; всички други са създадени от злите духове, за да спъват разпространението на истинската вяра. Виждаш, че между нас не може ла става дума за сравнение. Казвам се Халид, син на Йезид, баща ми беше висш служител на халифа, имам огромно богатство и не работя нищо, само наглеждам градините, забавлявам приятелите си и съчинявам музика и поезия. Вярно е, признавам, сега временно се занимавам с по-различни неща, но това не ще е за дълго, дано червеи разядат очите на този, който ме прати тук! Писал съм песни, които пее цяла Малага, малко са живите поети, които имат моя талант.
Орм отбеляза, че вероятно във владенията на халифа има доста поети, защото вече е срещнал един. Халид отговори, че били много, в смисъл, че мнозина се опитвали да пишат стихове, но съвсем малко били онези, които са смятани за истински поети.
След този разговор те се посприятелиха, въпреки че Халид бе все така слаб в гребането и понякога дори не можеше да издърпа веслото, тъй като ръцете му бяха изпожулени. Малко по-късно разказа на Орм как се случило да го пратят на кораба. Налагаше се да повтаря по няколко пъти и да перифразира, защото Орм го следваше трудно; но накрая той успя да схване същината на разказа.