Сегашната му беда, обясни Халид, идвала оттам, че най-красивата девойка на Малага била дъщеря на управителя на града, човек с долен произход и зъл нрав. Но красотата на дъщеря му била изключителна, дори един поет не можел да си представи нещо по-съвършено, а веднъж Халид имал щастието да я види незабулена на празника на жътвата. От този момент той се влюбил лудо в нея, посвещавал й песни, конто сладостно се леели от устата му. Накрая, благодарение на това, че се преместил да живее на най-горния етаж на една къща, разположена близо до нейната, той успял да я зърне отново, когато седяла сама на терасата. Започнал да я поздравява екзалтирано и с умолително протегнати към нея ръце я убедил отново да открие лицето си. Това било знак, че тя споделя любовта му; а неземната й, неотразима красота едва не го довела до припадък.
След като се уверил, че девойката е благоразположена към него, дал на камериерката й богати подаръци и така предавал бележки до любимата си. После управителят заминал за Кордова да представи на халифа годишния си отчет и тя изпратила на Халид червено цвете. Тогава той се предрешил на старец и с помощта на камериерката бил въведен при нея — там двамата се забавлявали много. Но един ден, наскоро след това, брат й го спрял в града и се сбил с него. Халид си служел ловко с оръжието и го ранил. Щом управителят се завърнал, арестували Халид и го завели при него.
Тук лицето му се сгърчи от гняв, той презрително се изхрачи и започна да крещи най-ужасни клетви по негов адрес. После продължи:
— Нямаше законно основание да се оплаква. Вярно, бях спал с дъщеря му, но в замяна на това я бях обезсмъртил във възвишените си песни, а дори и той, изглежда, осъзнаваше, че не може да очаква от човек с моя произход да се ожени за дъщерята на един обикновен бербер. Бях ранил сина му, защото ме нападна. Всъщност, ако не си бях умерен по природа, едва ли щеше да се отърве толкова леко. Така че, ако бе справедлив човек, управителят трябваше да ми е благодарен. Вместо това той отприщи злия си нрав, изключителен дори за град като Малага, и ето ти резултата. Слушай внимателно, о, невернико, и изумявай!
Орм слушаше с интерес, въпреки че много от думите му бяха непознати. Мъжете от съседните седалки също следяха историята, тъй като Халид я разказваше на висок глас.
— Прочете на всеослушание една моя поема и попита аз ли съм я писал. Отвърнах, че всички в Малага я знаят и ме смятат за неин автор — тя е химн в прослава на града, най-хубавият химн, написан досега. В него има следният пасаж:
Плода на тез лози да бе опитал
поне веднъж вликият пророк,
не би ни забранявал толкоз строго
да пием гроздовия сладък сок.
С преливаща от вино чаша, с упоение
по би помогнал той на своето учение.
След като спря да рецитира, Халид избухна в сълзи и обясни, че заради това го били наказали да служи за корабен роб. Халифът, като защитник на истинската вяра и земен пратеник на пророка, бил заповядал да наказват строго всеки, който богохулствува или критикува неговото учение, и управителят се възползувал от това, за да си отмъсти под претекст, че иска справедливост.
— Утешавам се само с мисълта, че дълго не може да продължи така — рече Халид. — Семейството ми е по-влиятелно от неговото и думата му тежи пред халифа. Скоро би трябвало да ме освободят. Ето защо никой на кораба не смее да ме заплашва с камшик — всички знаят, че не могат да бият безнаказано един потомък на Пророка.
Орм попита кога е живял Пророкът и Халид му обясни, че бил умрял преди повече от 350 години. Викингът възкликна, че трябва наистина да е бил могъщ човек, щом е в състояние и след толкова години да осигурява защита на роднините си и да решава дали хората могат да пият, или не. Никой мъж в Сконе нямал такава власт, дори Ивар Широката прегръдка — най-великият човек, живял на север.
— В моята страна — добави той — никой не може да наложи другиму какво да пие, независимо дали е крал или обикновен селянин.
Сега, като имаше Халид за другар, познанията на Орм по арабски рязко се обогатиха, новодошлият дрънкаше непрекъснато и бе пълен с много интересни истории. След няколко дни той попита къде се намира родината на Орм и как е попаднал на този кораб. Орм му разказа за похода на Крок, как се бе присъединил към него и последвалите събития. Като описа преживелиците си, доколкото можа, Орм заключи:
— Както виждаш, повечето ни приключения се дължат на срещата с евреина Соломон. Според мен сигурно е бил човек с късмет — освободи се от робство и докато беше с нас, щастието ни се усмихваше. Каза, че бил важна личност в някакъв град на име Толедо, бил златар, а освен това и известен поет.