Халид каза, че е чувал за него — бил много добър и търсен като златар, и нелош поет, поне за Толедо.
— Неотдавна — добави той — чух една негова поема. Пееше я някакъв поет-музикант от север. В нея описваше как попаднал в ръцете на маркграфа на Астурия, който се отнасял зле с него, как избягал и завел жестоките пирати в неговата крепост, как те го победили, убили го и забили главата му на кол, за да го кълват враните, и как след това се върнал у дома със златото на маркграфа. Беше талантлива творба, но й липсваше тази изисканост на израза, към която се стремим ние в Малага.
— Не си е пестил хвалбите — рече Орм, — но след като е могъл да си даде толкова труд, за да отмъсти на враговете, би трябвало да се опита да помогне с нещо на приятелите, които са му направили такава услуга. Освободихме го от робство, нападнахме крепостта и изпълнихме отмъщението му. Ако действително е важен човек в родината си, може би е в състояние да ни направи услуга, която ще бъде равностойна на нашата. По друг начин и не виждам как ще постигнем свободата си.
Халид отвърна, че Соломон бил известен с богатството си и халифът го покровителствувал, макар да не изповядвал правата вяра. Това вдъхна надежди на Орм, но той не спомена за разказа на Халид пред останалите викинги. След този разговор Халид обеща веднага щом го освободят, да изпрати на Соломон в Толедо съобщение и поздрави от Орм.
Но минаваха дни, а заповед да го пуснат не пристигаше. Това забавяне го правеше още по-невъздържан и той яростно хулеше безразличието на роднините си. Започна да съчинява някаква дълга поема за вредата от виното, като се надяваше някой да я запише, докато чакат в пристанището, и да я изпрати на халифа, за да изрази истинското си мнение по този въпрос. Но когато трябваше да възхвалява достойнствата на водата и лимоновия сок и да доказва преимуществата им пред виното, вдъхновението му сякаш секна. Не го докосваха с камшика, въпреки че продължаваше да крещи и проклина всеки път, щом екипажът на кораба го приближеше; Орм смяташе това за добър знак, че той няма да се задържи още дълго при тях.
Една сутрин, когато бяха хвърлили котва в някакво източно пристанище и току-що се бяха върнали от дълго преследване на пиратски кораби от Африка, на борда се качиха четирима мъже. Краката на Халид се подкосиха от щастие, щом ги видя. Орм го попита кои са те, но той не му обърна никакво внимание. Единият бе служител с голяма чалма и наметало до петите. Подаде някакво писмо на капитана, който го допря до челото си и го зачете почтително. Друг пък, изглежда, бе роднина на Халид, защото, щом го освободиха от веригите, двамата се хвърлиха в прегръдките си, плачеха, целуваха се и бърбореха като луди. Останалите бяха слуги, носеха дрехи и кошници с храна. Облякоха Халид в красива роба и му предложиха да хапне. Орм му подвикна да не забравя обещанието си, но той вече отправяше упреци към роднината си, че е пропуснал да доведе бръснар, и не го чу. После слезе на брега със свитата си. Капитанът и екипажът се сбогуваха най-роболепно с него, а той снизходително им кимна, сякаш почти не забелязваше присъствието им, и изчезна, хванал под ръка родственика си.
Орм съжаляваше за занимателния си другар; освен това се страхуваше, че опиянен от свободата, Халид ще забрави да изпълни обещанието си. На мястото му до Орм оковаха друг — някакъв търговец, когото хванали да използува неточни везни. Уморяваше се бързо, не го биваше с греблата и го биеха често, а той стенеше и си мърмореше жаловито. Компанията му не доставяше удоволствие на Орм и според него това бе най-скучният период от робството му на галерата. Всичките му надеж.ди бяха насочени към Халид и Соломон, но мина доста време и те започнаха да помръкват.
Но в Кадис щастливият ден най-после дойде. На борда се качи някакъв служител с въоръжена свита, освободиха всички скандинавци от оковите, дадоха им дрехи и обувки и ги прехвърлиха на друг кораб, който се отправи нагоре по голямата река към Кордова. Накараха ги да помагат, тъй като гребяха срещу течението, но не им сложиха вериги и не ги биеха с камшик. Сменяха се често, позволиха им да седят заедно и те за пръв път от дълго време насам можеха спокойно да си поговорят. Бяха прекарали повече от две години и половина като роби гребци и Токе, който почти през цялото време се смееше и пееше, каза, че не знаел какво ще стане с тях сега, но със сигурност щял да си отпие до насита. Орм пък го предупреди, че било по-добре да почака разрешение, защото, ако не му изневерявала паметта, следвали бурни сцени, когато започнел да утолява жаждата; си, а това би им навредило. Токе се съгласи, макар че щяло да му коства много усилия. Всички се чудеха каква съдба ги очаква, а Орм им разказа подробности за разговора си с Халид относно евреина. Започнаха да възхваляват Соломон, а също и Орм, и въпреки че той бе най-младият, сега го признаха за свой вожд.