ПЪРВА ЧАСТ: ДЪЛГОТО ПЪТУВАНЕ
Първа глава: ЗА СТОПАНИНА ТОСТЕ И НЕГОВОТО ДОМАКИНСТВО
По крайбрежието хората живееха събрани в села отчасти за да осигурят по-добре препитанието си и да не зависят единствено от собствения си улов и късмет, а също и за по-голяма безопасност. Корабите, заобикалящи полуостров Сконе, често изпращаха на брега грабителски шайки — напролет, за да попълнят без много разходи запасите си от прясно месо за дългия път на запад, а през зимата, за да не се връщат с празни ръце от загубени войни. Ако надушеха, че през нощта на брега са слезли разбойници, хората надуваха роговете си, за да могат съседите на нападнатите да им се притекат на помощ. В по-големите села понякога дори се случваше останалото по домовете население да превземе един-два кораба от някои недостатъчно предпазливи чужденци и да покаже собствени трофеи на морските воини, когато те се завърнат у дома за зимния си престой.
Но някои богати и горделиви притежатели на кораби намираха за неприятно близкото съседство и предпочитаха да живеят откъснато, тъй като дори и да пътуват по море, те можеха да поддържат платени войници, които да живеят в домовете им и да ги защитават. В областта Възвишението живееха много такива знатни господари и богатите танове там се славеха като най-гордите владетели в цялото датско кралство. Когато си бяха у дома, те често враждуваха помежду си, въпреки че именията им бяха разположени на голямо разстояние едно от друго; но повечето време прекарваха по чуждите земи, от детинство бяха свикнали да се взират в морето, гледаха на него като на собствено владение и всеки, който дръзнеше да наруши границите му, трябваше да отговаря за това.
В тази област живееше един стопанин на име Тосте — достоен мъж и опитен моряк. Продължаваше да управлява кораба си, въпреки че не беше вече млад, и през лятото тръгваше към далечни брегове. Имаше роднини сред викингите, заселили се в Лимърик, Ирландия, и всяка година отплаваше на запад, за да търгува с тях и да помага на главатаря им, потомък на Рагнар Рунтавите гащи3, да събира данък от ирландските манастири и църкви Но напоследък нещата бяха тръгнали зле за викингите в Ирландия, откакто Мюркяртах Кожените дрехи, кралят на Конот, бе обходил острова с насочена към морето лява ръка в знак на предизвикателство. Сега местното население се защитаваше по-добре и с повече желание следваше кралете си, ето защо бе станало много трудно да се изкопчат данъци от него; дори манастирите и църквите, досега лесна плячка, бяха построили високи каменни кули за убежище на свещениците и нито силата на оръжието, нито огънят можеха да ги изкарат оттам. Всичко това бе накарало другарите на Тосте да мислят, че сега може би е по-изгодно да се плячкосва в Англия и Франция, които процъфтяваха, и че там могат да спечелят повече с по-малко усилия. Но Тосте предпочиташе да не променя навиците си, смяташе, че е прекалено стар тепърва да тръгне за страни, които не познава тъй добре.
Жена му се наричаше Аса. Бе родом от граничните горски области и освен че имаше остър език, бе доста избухлива, ето защо хората понякога чуваха Тосте да казва, че не е забелязал времето да е изгладило грапавините в нейния характер, както гласеше народната мъдрост. Тя бе опитна домакиня и се грижеше добре за стопанството в негово отсъствие. Родила му бе петима сина и три дъщери; ала синовете им не бяха случили в живота. Злощастието бе сполетяло най-големия, когато, опиянен от бирата на една сватба, се бе опитал да язди неоседлан бик; следващият бе паднал зад борда при първото си пътуване по море. Но най-нещастен бе четвъртият им син на име Аре — едно лято, когато бе на деветнадесет години, от него бяха забременели две от съпругите на техни съседи, които в този момент пътуваха из странство. Това бе причинило много неприятности и иронични подмятания, а когато съпрузите се върнаха — и доста разноски на Тосте. Тази история потисна духа на Аре, направи го затворен; след това той уби един човек, който през цялото време се бе присмивал на неговата „надареност“, и трябваше да напусне родината си. Носеше се мълва, че се наел при някакви шведски търговци и отплавал с тях на изток, за Да не среща хора, които знаят за миналото му, но оттогава не се чу нищо повече за него. Само Аса бе сънувала черен кон с облят в кърви гръб и беше решила, че е умрял.