Орм попита служителя какво ще правят с тях и дали познава някакъв евреин на име Соломон, но всичко, което той знаеше, бе, че му е заповядано да ги отведе в Кордова, а за Соломон не бе чувал нищо.
Пристигнаха в града на халифа, разпрострял се на двата бряга на реката — множество скупчени къщи, бели дворци, дворове, украсени с палми и кули. Удивяваха се на големината и красотата му — тя надхвърляше всичките им представи, богатствата му бяха достатъчни да задоволят мореплавателите от цялото датско кралство.
Преведоха ги през града и те изумено следяха огромните тълпи от хора. Само се оплакваха, че почти не виждат жени сред тях, а и малкото, които срещаха, бяха целите увити в дрехи и забулени.
— Три години, откак попаднахме при тези чужденци — рече Токе. — И през цялото време не ни позволиха дори да помиришем жена. Така че, стига да не е лишена от женските си органи, всяка жена сега ще ми се види красива; само да можех да побъбря с някоя.
— Ако ни освободят — каза Огмунд, — сигурно ще ощастливим жените в тая страна. В сравнение с нас мъжете им изглеждат съвсем невзрачни.
— Тук мъжът може да притежава четири жени — каза Орм, — ако признава Пророка и учението му, но пък му е забранено да пие вино.
— Труден избор — обади се Токе. — Бирата им е много слаба и не ми е по вкуса. Но може би още не сме опитали най-доброкачествената. А пък четирите жени са точно това, от което имам-нужда.
Стигнаха до голяма сграда с много войници и там прекараха нощта. Следващата сутрин някакъв непознат ги заведе в друга къща наблизо, където ги изкъпаха хубаво и ги обръснаха, предложиха им студено питие в красиви миниатюрни чашки. После им дадоха по-меко облекло, което не претриваше кожата. Толкова дълго бяха ходили голи, че дрехите жулеха телата им. Спогледаха се и се засмяха на преобразената си външност. След това, още учудени от промяната, ги въведоха в една трапезария, където някакъв мъж пристъпи към тях и ги поздрави с добре дошли. Веднага го разпознаха — бе Соломон, макар че изглеждаше много различен, не такъв, какъвто го помнеха от последната им среща — имаше осанка и облекло на богат и могъщ принц.
Поздрави ги любезно, предложи им да хапнат и да пият и да се чувствуват у дома си; но бе забравил повечето от предишните си знания по скандинавски, така че само Орм можеше да разговаря с него. Соломон ги осведоми, че щом чул за нещастието им, направил за тях всичко, което е по силите му, защото те му свършили такава услуга, за която с удоволствие бил готов да се отплати. Орм му благодари колкото се може по-красноречиво и каза, че с нетърпение очакват да разберат дали са вече свободни, или са все още роби.
Евреинът отвърна, че и занапред ще бъдат роби на халифа. Тук не може с нищо да помогне, но сега ще служат в личната охрана на владетеля, която се подбирала измежду най-добрите пленени воини и от роби, купени в чужбина. Халифите на Кордова, продължи той, винаги са притежавали такава охрана и я смятат за по-безопасна, отколкото да са заобиколени от въоръжени свои поданици, тъй като те по-лесно биха могли да бъдат подкупени от роднини и приятели и да извършат покушение върху господаря си, ако в страната се надигне недоволство.
Но преди да се присъединят към охраната, каза Соломон, ще бъдат негови гости, за да възстановят поне отчасти силите си след тежката физическа работа. Те останаха в дома му пет дни, отнасяха се с тях като с герои на трапезата на Один. Опитаха много изискани гозби и щом пожелаеха, ;им носеха пиене; свиреха им музиканти и всяка вечер се оливаха с вино, тъй като Пророкът не можеше да забрани на Соломон това.вкусно питие. Но Орм и другарите му през цялото време внимателно следяха Токе — да не пие прекалено много, да не се рахленчи и да стигне опасния стадий. Домакинът предостави на всеки по една млада робиня за компания в леглото и това им достави огромно удоволствие. Единодушно решиха, че евреинът е чудесен и достоен мъж, сякаш във вените му течеше най-добрата северна кръв; а Токе обяви, че надали някога имал повече успех в риболова, отколкото в момента, когато е изтеглил този благороден семит от морето. Спяха до късно сутринта в легла с пухени дюшеци, по-меки от всичко познато досега; а на масата шеговито спореха кой от тях има най-хубавата робиня — всеки настояваше, че неговата е най-красива.