На третата вечер от престоя им Соломон помоли Орм и Токе да го придружат в града, като каза, че имат да благодарят за освобождението си на още някой, който сигурно е направил повече за тях от него. Минаха през много улици; Орм попита дали случайно Халид, големият поет на Малага, не е дошъл в Кордова, дали на него не са тръгнали на гости; но евреинът отвърна, че ще посетят една много по-високопоставена личност.
— И само чужденец — разгорещено добави той — може да сметне този Халид за велик поет, въпреки че самият той тръби това навсякъде. Понякога се опитвам да преброя колко са сега наистина големите поети във владенията на халифа и не мисля, че подобна чест може основателно да се присъди на повече от петима, между които Халид не би намерил място, макар да има известен талант да си служи с римите. Все пак, Орм, не грешиш, като го наричаш приятел, защото без неговата помощ никога нямаше да открия какво е станало с теб и другарите ти, така че, ако се срещнете и той говори за себе си като за поет, по-добре не го поправяй.
Орм отбеляза, че толкова поне познава хората, та да не спори с поетите за достойнствата им. Но Токе прекъсна разговора им и се оплака,.че не вижда защо са го принудили да участвува в тазвечершната разходка, след като не разбира нищо от бърборенето им и иначе така хубаво се забавлява в къщата на Соломон. Последният отвърна само, че това е необходимо и че така е заповядано.
Стигнаха до някакъв двор, опасан с висока стена, в която личеше тясна портичка, оставена отворена за тях. влязоха, минаха покрай красиви дървета, екзотични растения и цветя и спряха пред огромен фонтан, чиято кристална вода се стичаше по тучните треви на малки ручейчета. От противоположната на входа посока се зададоха четирима роби, които носеха покрита носилка, а след тях вървяха две робини и двама чернокожи с извадени мечове.
Соломон спря, Орм и Токе сториха същото. Поставиха носилката на земята и робините притичаха, заставайки почтително от двете й страни. Една забулена жена слезе от нея. Соломон й се поклони три пъти с ръце на челото; по това разбраха, че е от семейството на владетеля, но останаха прави, защото не можеха да приемат мъж да се унижи по такъв начин пред една жена.
Господарката кимна леко и грациозно с глава към Соломон. После се обърна към Орм и Токе и прошепна нещо под булото си; гледаше ги приятелски. Соломон й се поклони отново и каза:
— Войници на севера, благодарете на нейно височество Зубайда, заради нея сте свободни сега. Орм каза:
— Ако си ни помогнала да бъдем освободени, много сме ти задължени и безкрайно благодарни. Но не знаем коя си и защо си проявила такова благоволение към нас.
— Познаваме се — отвърна тя — и може би ще си спомните лицето ми.
Като рече това, Зубайда повдигна воала си, а евреинът пак се поклони. Токе подръпна брадата си и промърмори:
— Но това е моята девойка от крепостта, сега е по-красива от всякога. Щастието наистина трябва да й се е усмихнало, от последната ни среща насам се е превърнала в господарка. Искам да знам дали й е приятно да ме види пак.
Жената погледна Токе и попита:
— Защо се обръщаш към приятеля си, а не към мен? Орм й обясни, че Токе не разбира арабски, но я познал и казал, че е още по-красива отпреди.
— И двамата се радваме — добави той, — че си имала късмет да придобиеш такова високо положение, смятаме, че си го заслужила по достойнство.
Тя погледна Орм, усмихна се и каза:
— Но ти, Червенокосия, така добре си усвоил езика на тази страна, както и аз. Кой от вас е по-достоен мъж, ти или приятелят ти, който някога бе мой господар?
— И двамата се мислим за достойни мъже — отвърна Орм. — Но аз съм млад и по-неопитен от него; а когато превземахме крепостта, която бе твой дом, Токе извърши героични дела. Затова го смятам по-достоен, независимо че той не може да говори твоя език. Но най-достойният бе Крок, нашият вожд, който е мъртъв сега.
Тя каза, че помни Крок и че истинският вожд рядко живее до дълбока старост. Орм й разказа как е умрял, а тя кимна и продължи:
— Случайността преплете съдбите ни по странен начин. Вие превзехте къщата на баща ми, убихте него и повечето му довереници и затова би трябвало да ви накарам да платите, с живота си. Но моят баща бе жесток човек, особено към майка ми, и аз го мразех и се страхувах от него като от дявола. Доволна бях, като го убихте, и не съжалявах, че попаднах сред чужденци, нито пък че бях любовница на твоя приятел. Жалко е само, че не можехме да разговаряме. Вярно, миризмата на брадата му не бе особено приятна, но пък имаше весели очи и добродушен смях, а те ми харесваха; и се отнасяше мило с мен дори когато бе пиян или нетърпелив в страстта си. Никога не употреби физическо насилие и ми даде да нося съвсем лек багаж по пътя към кораба. Кажи му, че бях готова да го последвам в родината му.