Орм повтори всичко на приятеля си, който слушаше с доволно изражение. Когато свърши, Токе рече:
— Виждаш ли как ми върви с жените! Но тя наистина е най-хубавата, която съм срещал, кажи й го. Мислиш ли. че смята да ме направи важен човек в тази нейна страна?
Орм отвърна, че не е споменала такова нещо. После преведе комплиментите му и я помоли да им разкаже какво й се е случило след раздялата им на брега.
— Капитанът на кораба ме доведе тук в Кордова — рече тя — и макар че ме накара да стоя гола пред него, не ме пипна с пръст. Разбра, че от мен ще стане чудесен подарък за господаря му. И ето, сега принадлежа на великия везир на халифа, който се казва Алмансур и е най-могъщият човек във владенията му. След като ме запозна с учението на Пророка, от робиня ме направи своя първа съпруга. Видя, че съм по-красива от всичките му жени. Хвала на Аллах за това! Донесохте ми щастие — ако не бяхте нападнали бащината ми крепост, още щях да си живея в непрекъснат страх от него и въпреки красотата ми щяха да ми натрапят някой зъл и неприятен съпруг. Затова, когато Соломон ми съобщи, че сте още живи, реших да ви помогна с каквото мога.
— На трима души дължим свободата си — каза Орм, — на теб, на Соломон й на един човек от Малага, наречен Халид. Но сега знаем, че твоята дума е помогнала най-много, затова на теб сме най-благодарни. Имахме късмет, че се запознахме с теб и с тези двама поети, иначе още щяхме да си седим на корабните банки и да опъваме греблата с единствената надежда, че скоро ще умрем. С гордост ще постъпим на служба при твоя господар и ще го защитаваме от враговете. Изненадани сме, независимо от властта, с която разполагаш, че си успяла да го убедиш да ни освободи — нас, моряците от север, ни смятат за кръвни врагове и това датира още от времето на Рагнар Рунтавите гащи.
Зубайда отвърна:
— Направихте на Алмансур огромна услуга, като превзехте бащината ми крепост. Иначе той нямаше и да знае за съществуването ми. Освен това в тази страна хората смятат, че скандинавците са смели воини и държат на думата си. Халифът Абдерахман, а също и баща му, емирът Абдула, поддържали в охраната си много мъже от север. Тогава викингите непрекъснато опустошавали испанските брегове, но напоследък тук рядко се появяват скандинавци, ето защо сега в господарската охрана няма ваши сънародници. Ако служите добре на Алмансур и сте му верни, той ще ви възнагради богато, а началникът на охраната ще ви даде на всички пълно бойно облекло и хубаво оръжие. Но сега аз съм приготвила за двама ви подаръци.
Тя махна с ръка на един от робите, застанал до носилката. Той й подаде два меча с разкошно украсени ножници и ремъци с тежки сребърни токи. Единия подаде на Токе, а другия — на Орм. Те с радост ги приеха — последните няколко години се бяха чувствували като голи без меч на кръста. Всеки изтегли своя, внимателно разгледа острието му и го претегли с ръка. Соломон погледна мечовете и каза:
— Изработени са в Толедо, където са събрани най-добрите оръжейници на сребро и желязо в света. Там все още ги работят прави, както бе обичаят по времето на готическите крале, преди последователите на Пророка Да дойдат в тези земи. Никой жив майстор не може да изработи по-съвършен меч от тези тук..
От щастие Токе се разсмя на глас и започна да си мърмори нещо под нос. Най-накрая изрецитира:
Ръцете на воина дълго познаваха греблата на кораба само, но ето сега се усмихват отново, докосвайки на бойния меч острието.
Орм, който от своя страна гледаше да не го надминат като поет, се позамисли минута-две, вдигна меча пред лицето си и каза:
Зубайда се засмя и рече:
— Да дадеш на мъжа меч, е все едно да подариш на жената огледало; очите й не виждат нищо друго. Приятно е да приемат подаръците ти с такава благодарност. Дано ви донесат щастие.
С това срещата им завърши, Зубайда ги предупреди, че е дошло време да си кажат сбогом, въпреки че можело да се случи някога отново да се срещнат. Качи се на носилката и робите я отнесоха.
По обратния път към къщата на Соломон тримата се надпреварваха да хвалят господарката и богатите й дарове. Евреинът обясни, че я познавал повече от година и често й продавал украшения. От самото начало разбрал, че е същата девойка, която Токе взел от крепостта на ужасния маркграф, въпреки че сега била още по-красива отпреди. А Токе допълни: