— Тя е хубава и добра. Не забравя тези, които са й били близки. Тежко е да я видя, като знам, че сега е съпруга на великия везир. Все пак се радвам, че не е при оня шкембест стар козел със сребърния чук, който ни плени. Общо взето, не мога да се оплача, момичето, което ми намери Соломон, много ми харесва.
Орм разпита евреина за господаря на Зубайда, Алмансур; не разбирал защо е най-високопоставсният човек в страната. Естествено, халифът би трябвало да е по-горен от него. Но Соломон им обясни как стоят нещата. Предишният халиф, Хакам Учения, син на Абдерахман Велики, бил могъщ владетел, независимо че прекарвал повечето време в разговори с начетени мъже. Когато умрял, не оставил друг наследник освен невръстния си син Хишам, сегашния халиф. Хакам разпоредил, докато синът му стане пълнолетен, страната да управляват най-довереният му съветник и най-любимата му жена, майка на наследника. Но на двамата така им харесало да упражняват властта си, че затворили младия халиф в един дворец под предлог, че бил прекалено свята личност, за да го занимават със светски дела. Съветникът, в качеството си на регент, спечели толкова победи над християните от север, че му дали титлата Алмансур, което значи „Завоевател“. Господарката, майката на младия халиф, отдавна била много влюбена в него, обичала го повече от всичко на света, но той й се наситил бързо; била по-стара от него и много властолюбива, затова сега била затворена при сина си, а Алмансур властвувал сам в страната като регент на халифа. Много от поданиците го мразели за тези му деяния, но и мнозина го обичали заради победите над християните; а към охраната си бил добър, защото разчитал на нея да го защитава от тези, които хранят към него завист и омраза. Така че Орм и хората му можели да се надяват, че в мирно време ще живеят добре в двореца на Алмансур; но щели да имат и възможност да се бият колкото си искат, защото всяка пролет той потеглял с голяма армия или срещу.краля на Астурия и графа на Кастилия, или срещу краля на Навара и графовете на Арагон далеч на север до границата с франките. Всички тези владетели живеели в непрестанен ужас от него и с удоволствие му пращали подаръци само да отложат посещението му.
— Но не е лесно да го подкупиш — продължи Соломон, — той е безкрайно нещастен човек. Има много власт и е велик завоевател, всяко негово начинание винаги е завършвало с успех, но независимо от това хората знаят, че се тормози непрекъснато. Посегнал е на халифа, който е сянката на Пророка, и е откраднал властта от него; затова живее в постоянен страх от гнева на Аллах и душата му не може да намери покой. Всяка година се мъчи да го умилостиви, като води войни срещу християните, затова и не приема наведнъж подкупите на всички техни владетели, а позволява на всеки един поотделно да си откупи няколко месеца спокойствие, така че винаги да има и такива, с които да води ожесточени боеве. Той е най-силният от всички воини, които са се раждали по тези земи, и е дал клетва да умре на бойното поле с лице към неверниците, които почитат сина на Йосиф като бог. Малко се интересува от поезия и музика, затова сега времената са тежки за постите, нямат привилегиите, на които се радваха при Хакам Мъдрия; но в свободните си часове се развлича със златни и сребърни украшения и със скъпоценни камъни, така че аз не мога да се оплача. Купих си къща в Кордова, за да мога да му служа по-добре; и дано да властвува дълго и щастието да го съпътствува, защото за един златар той наистина е чудесен господар.
Соломон разказа всичко това на Орм, които от своя страна го предаде на Токе и останалите; съгласиха се, че Алмансур трябва да е забележителен господар. Не можеха да разберат само страха му от Аллах — не знаеха някой от северните хора да се страхува от боговете.
Преди да дойде време да напуснат къщата на евреина, той им даде мъдри съвети за много неща; най-вече предупреди Токе никога да не издава, че преди е бил господар на Зубайда.
— Мисля, че владетелите не са по-различни от нас в това отношение. Не изпитват особено удоволствие да видят предишните любовници на жените си — рече той. — От нейна страна бе много дръзко да ти позволи отново да я видиш, независимо че присъствуваха свидетели, които, ако е необходимо, да се закълнат, че не се е случило нищо нередно. Както за всичко друго, така и за тези неща Алмансур има много зорко око, ето защо най-добре ще е Токе да си държи езика зад зъбите.
Викингът отвърна, че нямало опасност да направи другояче и че най-голямата му грижа в момента била да кръсти меча си. Меч като неговия сигурно бил творение на не по-малко велик майстор от този, създал меча на Сигурд Грам; или Миминг, принадлежал на Дидрик; или пък Скофнунг, с конто се е бил Ролф Крантата. Ето защо и той като тях трябвало да си има име, но въпреки старанието си не можел да измисли нищо подходящо. Орм нарече своя Синия език.