Разделиха се със Соломон и му изразиха горещата си благодарност. Отведоха ги в двореца на Алмансур, където ги посрещна служител от неговото домакинство. Седмината скандинавци избраха Орм за свой вожд.
Седма глава: КАК ОРМ СЛУЖИ ПРИ АЛМАНСУР И КАК ОТПЛАВА С КАМБАНАТА НА СВЕТИ ЯКОВ
Орм започна службата си в императорската охрана в Кордова през осмата година от царуването па халифа Хишам или три години преди Бю Дебелия и Вагн Акесон да отплават с иомсвикингите срещу норвежците. Остана на това място в продължение на четири години.
В Кордова уважаваха много хората от императорската охрана. Те се обличаха по-изискано от обикновените граждани, ризниците им бяха тънки и леки, но по-устойчиви и по-изящно изработени от всички, които Орм и другарите му бяха виждали дотогава. Шлемовете им блестяха като сребърни, а понякога носеха над доспехите си червени наметала; по края на щитовете им, в полукръг, много фино беше гравиран някакъв надпис. Същите думи бяха избродирани и върху огромните знамена на Алмансур, които на военни походи винаги носеха начело на армията му. Те означаваха: „Само Аллах е победител.“
При първото си появяване пред Алмансур, когато началникът на охраната ги заведе, за да ги представи, Орм и хората му се изненадаха от вида му, — те си го представяха с размери на истински герой. Всъщност не правеше никакво впечатление, беше мършав и полуплешив, с жълтеникавозелен тен на лицето и надвиснали вежди. Седеше на широко легло сред куп възглавници и замислено подръпваше брадата си, като отправяше бързи нареждания към двамата секретари, седнали на пода пред него. Те записваха всяка негова дума. На една маса до леглото имаше медна кутия, а до нея — съд с плодове и голяма плетена клетка, в която си играеха и подскачаха на едно колело няколко мънички маймунки. Докато секретарите пишеха, той взимаше плодове от купата, пъхаше ги между решетките на клетката и наблюдаваше как маймуните се бият за подаръка и протягат изкривените си малки ръце за още; но вместо да се усмихне на лудориите им, той се взираше в тях с тъжни очи, мушкаше още плодове и продължаваше да диктува.
Скоро позволи на секретарите да починат и направи знак на началника на охраната да приближи с хората си. Извърна лице от клетката и се вторачи в Орм и другите викинги. Очите му бяха черни и изглеждаха помръкнали от скръб, но дълбоко в тях нещо гореше и проблясваше, затова не можеха да задържат погледа си на него повече от няколко секунди. Алмансур ги разгледа внимателно, един по един, и кимна с глава.
— Тези мъже имат вид на истински воини — каза той на началника. — Разбират ли нашия език?
Началникът посочи Орм и отвърна, че говорел арабски, но останалите знаели малко или съвсем нищо, и че него смятали за свой вожд.
Алмансур го запита:
— Как се казваш?
Орм му каза името си и добави, че на неговия език то означава змей.
После Алмансур попита:
— Кой е вашият крал?
— Харалд, син на Горм — отвърна Орм, — той е владетелят на цялото датско кралство.
— Не съм чувал за него — рече Алмансур.
— Бъди доволен за това, господарю — каза Орм, — защото накъдето и да се запътят корабите му, кралете пребледняват, щом чуят името му.
Известно време владетелят се взираше в Орм, а след това каза:
— Езикът ти е остър; заслужаваш си името. Твоят крал приятел ли е с франките? Орм се засмя и рече:
— Когато в собствената му страна има размирици, им е приятел, но когато всичко е наред, изгаря градовете им във франкските земи и в Саксония — а нашият крал е глезеник на съдбата.
— Сигурно е добър владетел — рече Алмансур. — Кой е богът ти?
— Това е труден въпрос, господарю. Моите богове са боговете на всички мои съотечественици. Смятаме, че са силни като нас самите. На брой са много, но някои са стари и освен поетите малко хора ги почитат. Най-силният се нарича Тор. Червенокос е като мен и го смятат за приятел на всички смъртни. А най-мъдрият е Один — той е богът на воините. Казват, че благодарение на него ние, северните мъже, сме най-добрите воини на света. Но не зная дали някой от тях ми е помогнал с нещо; аз самият със сигурност не съм направил много за тях. Струва ми се, в тези земи те нямат особено влияние.
— Сега, невернико, слушай внимателно — рече Алмансур. — Няма друг бог освен Аллах. Да не говорим за много, нито дори за три. За теб ще е добре, ако в деня на Страшния съд не ги споменаваш. Един е Аллах, Вечният, Великият, а Мохамед е неговият пророк. Ето, това е истината й в това ще вярваш. Когато водя войни срещу християните, правя го заради Аллах и Пророка и нека беда сполети всеки мъж от армията ми, който не ги почита. Ето защо отсега нататък ти и твоите хора ще вярвате само в истинския бог и в никой друг.