Пътуваха надлъж и нашир; колкото повече посребряваше брадата на Алмансур, толкова по-яростно нападаше той християните, прекарваше все по-малко време на спокойствие у дома в двореца си в Кордова. Те го придружаваха, когато предприе поход далеч на север до Памплона, в Наварското кралство; на два пъти безуспешно се опитваха да превземат града; но на третия успяха и започнаха да секат с мечове наляво и надясно. Тук един изхвърлен от катапулта камък уби Туме, който гребеше заедно с Токе в галерата. Веднъж управителят на Майорка прояви непокорство и те отплаваха с кораба на самия Алмансур до острова и стояха на пост, когато обезглавяваха управителя и още тридесет негови родственици. Сред прахоляк и жеги се биха в тежкото сражение при Енарес, където армията на кастилскня граф здравата ги бе притиснала, но накрая те я обградиха и избиха войните й до крак. Вечерта след битката натрупаха телата на убитите християни и направиха камара от трупове, от чиито връх един от свещениците на Алмансур призова слугите на Пророка към молитва. Друг път участвуваха в огромен поход в кралство Леон, където така разгромиха крал Санчо Дебелия, че накрая собствените му хора решиха, че е безполезен (беше толкова дебел, че вече не можеше да се държи на коня), и го свалиха, като след това поднесоха дарове на Алмансур.
По време на всички тези походи Орм и другарите му не престанаха да се удивляват на Алмансур, на неговата сила и прозорливост, на неизменното щастие, което съпътствуваше всичките му начинания; но най-много ги изумяваше невероятното му страхопочитание пред Аллах, разнообразието от средства, които измисляше, за да умилостиви своя бог. Всяка вечер след битка слугите внимателно изстъргваха цялата мръсотия и кал, останала по обувките и дрехите му, и я събираха в копринена торба; а когато походът свършеше, я носеха в Кордова. Владетелят бе заповядал тази пръст от войните с християните да се погребе заедно с него при смъртта му, защото Пророкът бил казал: „Благословени са тези, конто са минали по прашни пътища, за да се бият срещу неверниците.“
Но въпреки калта страхът на Алмансур от Аллах не се уталожи. Накрая реши да предприеме едно грандиозно, ненадминато до този момент начинание — да унищожи свещения град на християните в Астурия, където бе погребан великият чудотворец апостол Яков. През есента на дванадесетата година от владичеството на халифа Хишам, която бе четвъртата от службата на Орм и другарите му при Алмансур, владетелят събра армия, невиждана по големина дотогава в Испания, и се отправи на северозапад, като прекоси Пустата земя, която от години бе разделителна граница между андалуските и астурийските християни.
Стигнаха до техните поселища отвъд тази земя, където, откакто се помнеха хората, андалусец не бе прониквал. Християните се прикриваха хитро из планините и клисурите и не минаваше ден, без да се водят жестоки битки. Една вечер, когато войниците бяха построили вече лагера си и Алмансур почиваше след вечерна молитва в огромната си шатра, враговете ги нападнаха изненадващо. Отначало те сякаш надделяха — един техен взвод проникна в лагера и създаде паника; във въздуха ехтяха диви бойни викове и писъци за помощ. Щом ги чу, Алмансур бързо изскочи от шатрата, за да види какво става. Носеше шлем на главата, в ръката си държеше меч, но не бе облякъл бойните си доспехи. Същата вечер на пост пред входа стояха Орм и двама негови другари, Хале и Едноокия Рап. Щом Алмансур се появи, към него се стрелнаха в галоп няколко вражески конници. Познаха го по зелената лицева част на шлема (той единствен в цялата армия носеше този цвят) и с тържествуващи викове насочиха копията си към него. Нощта бе тъмна, а владетелят бе вече стар и не би могъл да ги избегне; но Орм, който бе най-близо, внезапно се хвърли на гърба му и го събори по лице; две от копията се пречупиха в щита му, а трето се заби в рамото му. Четвъртото закачи Алмансур отстрани, както бе проснат на земята, и го рани леко. Хале и Рап се втурнаха да посрещнат враговете, метнаха копията си и повалиха единия конник, после от всички посоки им се притекоха и други воини на помощ. Много от християните бяха убити или принудени да избягат.
Орм изтегли острието от рамото си и помогна на Алмансур да стане, като се чудеше как ли ще реагира господарят на това, че го бе съборил по лице на земята. Но Алмансур изглеждаше изключително доволен, че е ранен. Бе първата му рана и смяташе, че е имал невероятен късмет да може да пролее кръвта си за Аллах, като същевременно не страда особено от това. Заповяда да доведат трима от командуващите кавалерията и публично ги порица пред събраните офицери, че не са защитили добре лагера. Те се проснаха в краката му и признаха небрежността си, при което Алмансур им позволи да си кажат молитвата и да си завържат брадите, преди да ги екзекутират, както правеше, когато бе в добро настроение.