На Хале и на Рап даде по шепа злато. После, докато всички офицери от армията бяха все още там, накара Орм да излезе крачка напред. Втренчи се в него и каза:
— Червенобради боецо, ти вдигна ръка срещу господаря си, а никой войник не може да направи това. Какво ще отговориш на обвинението ми?
Орм отвърна:
— Въздухът гъмжеше от копия и друго не можех да сторя. Но вярвам, господарю, че ти си толкова велик, та случилото се не би могло да нарани твоето достойнство. Освен това ти падна с лице срещу врага и никой не може да те обвини, че си отстъпил.
Алмансур мълчаливо заопипва брадата си. После кимна и рече:
— Това е хубав отговор. Но ти ми спаси живота, аз имам още неща да върша на този свят.
Накара да донесат от ковчежето му един златен синджир и се обърна към Орм:
— Видях, че копие е разкъсало рамото ти. Сигурно боли. Ето ти лек за болката.
И с тези думи го окачи на врата му. Това бе невероятно голяма чест за него. След това премеждие Орм и хората му спечелиха още повече благоволението на Алмансур. Токе разгледа верижката и се зарадва, че Орм е получил такъв скъп подарък.
— Без съмнение — каза той — този Алмансур е най-добрият господар, за когото можем да си мечтаем. Все пак мисля, че както ти, така и всички ние имахме късмет, като го бутна да падне по лице, а не по гръб.
На следващия ден армията продължи похода си; накрая пристигнаха в свещения град на християните, където бе погребан апостол Яков. Над гроба му се издигаше величествена църква. Тук боевете бяха много тежки, християните вярваха, че апостолът ще им се притече на помощ, и се сражаваха до последен дъх; но накрая Алмансур ги победи и градът бе превзет и изгорен. Християни от всички краища на страната бяха донесли за съхранение в града ценностите си, тъй като никога досега враг не го бе заплашвал. Затова спечелиха невероятно голяма плячка и много пленници. Съкровеното желание на Алмансур бе да унищожи красивата църква над гроба на апостола, но тя бе от камък и не можеше да гори. Той изпрати пленниците и войници от собствената си армия да я сринат. В камбанарията й имаше дванадесет камбани, всяка от които носеше името на някой, апостол. Те имаха чудно мелодичен звук и християните ги ценяха много, особено иай-голямата, наречена Яков.
Алмансур нареди да закарат камбаните в Кордова и да ги поставят обърнати нагоре в голямата джамия, където, напълнени с благовонни масла, да горят като светилници за прослава на Аллах и Пророка. Бяха неимоверно тежки; построиха за тях огромни носилки; във всяка поставиха по една камбана и шестдесет пленници я носеха на смени. Но камбаната Яков бе толкова тежка, че не можеха да направят достатъчно здрава носилка, а знаеха, че е невъзможно да я прекарат с волски каруци през планинските проходи. Но на Алмансур никак не му се щеше да я остави, защото я смяташе за най-ценния трофей, който някога е печелил.
Затова заповяда да изградят за нея платформа, която ще могат да изтеглят върху дървени трупи до най-близката река, а оттам с кораб да я превозят заедно с камбаната до Кордова. Щом я направиха и сложиха под нея трупите, промушиха през куките на камбаната железни пръти и се опитаха да я повдигнат; но на мъжете от юг сякаш им липсваше сила или пък ентусиазъм за тази работа. А когато прикачиха по-дълги пръти, за да могат да включат повече хора, желязото се пречупи, но камбаната не помръдна от земята. Орм и хората му, които бяха дошли да гледат, се разсмяха. Токе рече:
— Шестима здрави мъже би трябвало да я повдигнат без особени усилия. А Орм се намеси:
— И четирима могат да се справят.
Той, Токе, Огмунд и Едноокия Рап се приближиха, промушиха един къс прът през куките и я повдигнаха върху платформата.
Алмансур, който минаваше на кон край тях, се спря да ги наблюдава. Повика Орм и му каза:
— Аллах е надарил теб и приятелите ти с невероятна сила, хвала на името му. Изглежда, на вас е отредено да се погрижите камбаната да стигне невредима до кораба, а оттам в Кордова. Не познавам други, които могат да се справят с това.
Орм се поклони и отвърна, че задачата не му се вижда трудна.
Алмансур подбра измежду пленниците група силни роби и им нареди да изтеглят камбаната долу до реката на мястото, където става плавателна. След това те щяха да служат за гребци на един пленен от астурийците кораб, който ги чакаше там. Изпрати двама свои служители като надзиратели по време на пътешествието.