Прикрепиха към платформата въжета и Орм и другарите му тръгнаха с камбаната и робите. Някои от тях я теглеха, други поставяха пред нея трупи. Пътуването бе неприятно, в по-голямата си част пътеката бе стръмна, понякога камбаната се хлъзваше надолу от собствената си инерция и в началото премаза неколцина от робите, които сменяха колелата. Но Орм ги накара да привържат към задната част на платформата въже, така че да могат да я контролират, когато стръмнината стана по-голяма. Оттам нататък се придвижваха по-лесно и накрая се спуснаха до реката, където ги чакаше закотвеният кораб.
Беше неголям търговски кораб, но построен здраво, с добра палуба и десет чифта гребла, мачта и ветрило. Орм и останалите качиха камбаната на борда и я закрепиха с клинове и въжета; после наредиха робите при греблата и отплаваха надолу по реката. Тя течеше на запад, коритото й бе по на север от онази, по която с Крок бяха стигнали до крепостта на маркграфа. Скандинавците се радваха, че отново управляват кораб.
Редуваха се да надзирават гребците, които според тях бяха доста тромави и непокорни. С разочарование откриха, че на кораба няма окови, защото така някой трябваше да стои на пост през нощта; и въпреки това няколко пленници, наказани с камшик, успяха да избягат. Хората на Орм бяха единодушни, че не са виждали по-нескопосано гребане и че ако продължава така, никога няма да стигнат до Кордова.
Щом доближиха устието, видяха много от гигантските бойни кораби на Алмансур, които поради размерите си не можеха да навлязат в реката, въпреки че повечето войници бяха слезли на брега и се бяха присъединили към плячкосването.
Когато ги видяха, викингите се зарадваха и веднага изпратиха двамата служители да заемат от капитаните им колкото е възможно повече вериги. Така се снабдиха с необходимото и оковаха робите по местата им. Орм се възползува да се запаси с храна, защото пътят до Кордова бе дълъг. После останаха на котва редом с бойните кораби в един тих залив, за да чакат време, подходящо за отплаване.
Вечерта Орм слезе на брега с Токе и Гуне и остави другарите си да пазят кораба. Тръгнаха по посока на няколко малки склада, в които търговци се пазаряха за спечелената плячка и продаваха някои вещи, необходими за кораба. Почти бяха стигнали първия склад, когато в него влязоха шестима моряци от един боен кораб; Гуне се закова на място.
— Имаме сметки за уреждане с тези тук — рече той. — Забелязахте ли първите двама?
Нито Орм, нито Токе бяха видели лицата им. Гуне продължи:
— Това бяха убийците на Крок.
Орм пребледня, тръпка премина по тялото му.
— Ако са те — промълви той, — няма още дълго да живеят.
Изтеглиха мечовете си. Бяха същите, които им даде господарката Зубайда. Токе все още не бе успял да измисли толкова подходящо име за своя като Синия език.
— Дългът ни към Крок стои над задълженията ни към Алмансур — каза Орм. — Всички желаем да си отмъстим. Но аз трябва да съм пръв, като вожд съм негов наследник. Вие двамата тичайте зад склада, да им пресечете пътя за бягство.
Сградата имаше врати откъм двете си къси страни. Орм влезе през по-близката и откри вътре шестимата, които разговаряха с търговеца. А той самият, щом го видя да влиза с изваден меч в ръка, се сниши зад някакви торби. Шестимата от кораба извадиха оръжието си и пискливо му заподвикваха разни въпроси. Въпреки че вътре бе сбутано и тъмно, Орм веднага позна мъжа, който бе убил Крок.
— Каза ли си вечерната молитва? — извика той и с такава сила му посече врата, че главата му буквално изхвръкна от раменете.
Двама други моментално нападнаха Орм и той едва смогваше да се защитава. През това време останалите трима хукнаха към задната врата, но Токе и Гуне вече ги чакаха. Токе повали единия на място, като изкрещя името на Крок и замахна с все сила към следващия, но пространството не позволяваше да се развихрят — складът бе малък и отрупан със стока, да не говорим за биещите се вътре мъже. Един скочи на някаква скамейка и се опита да удари Орм, но мечът му закачи някаква греда и Орм го удари с щита си в лицето. Шипът се заби в окото му, той падна по лице и остана неподвижен. Битката не продължи дълго. Вторият убиец на Крок бе повален от Гуне; Орм бе убил двама, а Токе трима. Те пуснаха търговеца, който, скрит в ъгъла, почти не се виждаше, да избяга невредим, тъй като нямаше нищо общо със случилото се.