На излизане от склада забелязаха, че привлечени от шума, към тях вече приближават хора, но щом ги съзряха с кървавите мечове в ръце, те хукнаха обратно. Токе изправи своя меч пред лицето си; по острието му се стичаше кръв, която капеше от дръжката на едри капки.
— Ето, давам ти име, о, сестрице на Синия език! — рече той. — Отсега нататък ще те наричам Алената шия. А Орм гледаше бягащите в далечината моряци.
— И ние трябва да побързаме — промълви той. — Тук сме вече извън закона, но си струваше заради отмъщението.
Бързо се прибраха на кораба и разказаха на останалите за случилото се. Веднага вдигнаха котва и отплаваха, въпреки че вече се беше стъмнило. Мисълта, че са отмъстили за Крок, ги радваше, но същевременно съзнаваха, че трябва да избягат от страната и крайбрежните й води, без да губят време. С бой накараха робите да гребат възможно най-бързо, а Орм сам застана на кормилното гребло. Секретарите на Алмансур не разбраха какво се е случило и го обсипваха с въпроси, но той рядко им отговаряше. Най-сетне корабът излезе от залива в открито море; от юг задуха вятър и те издигнаха ветрилото. До зазоряване поддържаха курс на север, отдалечавайки се от брега; не забелязаха някой да ги преследва.
Зърнаха група острови откъм носа на бакборта и Орм се отправи към един от тях. Там свали двамата секретари и ги помоли да предадат поздрави на Алмансур.
— Невъзпитано ще бъде, ако напуснем службата си при такъв господар — рече той, — без да се сбогуваме с него. Затова предайте му от наше име, че съдбата ни е отредила да убием шестима негови подчинени, за да отмъстим за Крок, предишния ни вожд, независимо че животът на шест човеци съвсем не е достатъчна отплата за неговата смърт. Корабът и робите му взимаме с нас — Не смятаме, че ще е голяма загуба за него. Камбаната също ще ни придружава, защото балансира товара; чака ни опасен път по море. Всички сме на мнение, че Алмансур бе добър господар и ако не бяхме убили тези мъже, с удоволствие щяхме да останем на служба при него; но събитията се развиха така, че нямаме друг избор, ако искаме да си спасим кожите.
Секретарите, се съгласиха да предадат посланието дума по дума. После Орм добави:
— Освен това ще ни направите услуга, ако, щом се върнете в Кордова, предадете поздрави на заможния евреин Соломон, поет и, златар. Благодарете.му от наше име за безрезервните приятелски чувства, ние повече няма да го видим.
— И кажете на господарката Зубайда — прибави Токе, — че двама мъже от север, които познава, й пращат своите поздрави и благодарности. Предайте й, че мечовете, които ни подари, ни служат добре, и независимо че често ги използуваме, остриетата им още не са ощърбени. Само не говорете, когато Алмансур е наоколо, иначе може да ви се случи нещо лошо.
Секретарите носеха със себе си всичките си принадлежности за писане и отбелязаха казаното дотук. После хората на Крок ги оставиха на острова и им дадоха достатъчно храна, за да издържат, докато ги открие някой кораб или пък докато стигнат до сушата сами.
Щом видяха, че корабът се отправя към открито море, робите на греблата се разкрещяха недоволно — очевидно предпочитаха да ги свалят на острова заедно със секретарите. Наложи се хората на Орм да развъртят пръчки и въжета, за да ги укротят и да ги заставят да гребат; вятърът бе стихнал и те бързаха да напуснат опасните крайбрежни води.
— Добре, че са оковани — каза Гуне, — иначе досега повечето да са наскачали във водата, въпреки че имаме мечове. Жалко, че заедно с веригите не взехме и истински бич. Пръчките и въжетата не вършат работа за такива безчувствени животни като тях.
— Колкото и да е странно — рече Токе, — прав си; едва ли преди, когато седяхме на банките в галерата, би ни дошло наум, че един ден камшикът ще ни липсва.
— Е, казват, че на чужд гръб и сто камшика са малко — отвърна Гуне. — Но се опасявам, че ако искаме да избягаме, тези гърбове тук ще трябва по-силничко да ги засърби. — Токе се съгласи с него; обиколиха отново банките и здраво наложиха робите, за да ги накарат да увеличат скоростта. И все пак се придвижваха бавно — гребците не можеха да синхронизират удара си. Орм забеляза това и промълви:
— Само с въжета не можем да ги научим да гребат, щом не са свикнали на това. Хайде да опитаме с камбаната.
При тези думи той вдигна една секира и удари с дръжката й по камбаната точно в момента, когато греблата влизаха във водата. Проехтя силен звън и в отговор робите напрегнаха мишци. Скоро викингите разбраха, че се получава много по-мелодичен звук, ако я бият с дървен прът, обвит в кожа, и това откритие ги зарадва.
Не след дълго излезе вятър и вече не беше необходимо да гребат. Той постепенно се засили; духаше на тласъци с голяма скорост, докато накрая почти се разрасна в буря. Положението изглеждаше критично. Гринулв отбеляза, че точно това трябва да очакват, след като не са принесли жертва, за да омилостивят морските брегове.