Така Аса и Тосте останаха само с двама синове. По-големият от тях се казваше Од. Беше нисък младеж с недодялано тяло и криви крака, но имаше силни и мазолести ръце; по природа бе спокоен н разсъдлив и от малък придружаваше Тосте в пътуванията му. Там се проявяваше като сръчен моряк и добър боец, но дългите скучни зими го изнервяха и вкъщи се държеше по съвсем различен начин — двамата с Аса непрекъснато се дърлеха за нещо. Понякога казваше, че предпочита да се храни с вмирисано осолено месо и да стои на кораба, отколкото да яде коледните4 плешки вкъщи, а Аса му отвръщаше, че той сякаш най-малко от всички посяга към храната, поставена пред него. Дремеше толкова много през деня, че често се оплакваше от безсъние нощем; твърдеше, че не помага дори когато вземе в леглото си някоя от прислужниците. На Аса не й бе приятно той да спи със слугините; казваше, че това може да ги направи прекалено самомнителни и нагли към господарката си; настояваше Од да си вземе жена. Но той отвръщаше, че не бързал и освен това, че жени по негов вкус имало само в Ирландия, а оттам не би довел съпруга, защото двете с Аса веднага биха си издрали очите. При тези думи Аса се ядосваше, питаше възможно ли е човек, който й говори по този начин, да бъде неин син и пожелаваше смъртта си; на което Од грубо отвръщаше, че дали ще живее, или не, си е лично нейна работа и не би посмял да я съветва кое от двете да избере, но ще приеме със смирение каквото и да ги сполети.
Въпреки че той говореше бавно. Аса невинаги успяваше да каже последната дума в спора и често се оплакваше, че наистина е много тежко да загубиш трима добри синове и да останеш с този, чиято загуба би понесъл с най-голяма лекота.
С баща си Од се разбираше по-добре и щом дойдеше пролет и от навеса за лодки към пристана започнеше да се носи мирисът на смола, настроението му се оправяше. Понякога дори се опитваше, макар да нямаше поетичен талант, да съчини един-два стиха — за това как ливадите на морските птици са готови и го чакат да ги разоре; или как морските коне скоро ще го понесат към земите на летни пътешествия.
Но той никога не си спечели име на добър поет, поне сред дъщерите на съседските танове, които бяха на възраст за женене, и когато отплаваше в морето, рядко обръщаше глава назад.
Брат му бе най-младият от децата на Тосте и любимецът на майка си. Името му бе Орм. Израсна бързо, стана висок, с дълги крайници и безпокоеше майка си със слабостта си; ако не изядеше много повече храна от големите мъже, тя решаваше, че скоро ще го загуби и че липсата на апетит със сигурност ще го съсипе. Всъщност Орм обичаше да си похапва и не се дразнеше, когато Аса се тревожеше за апетита му; но понякога, когато тя запазваше за него всички вкуснотии. Тосте и Од не можеха да не протестират. Веднъж или два пъти в детството си Орм се бе разболявал и оттогава Аса бе убедена, че има крехко здраве, непрекъснато се суетеше около него и загрижено го обсипваше със съвети, внушаваше му, че най-ужаснн спазми разкъсвали тялото му, че имал нужда от светен лук, от магически заклинания и горещи глинени плочки, а истинският проблем всъщност бе, че е прекалил с овесената каша и свинското.
С годините безпокойствата на Аса се увеличиха. Надяваше се, че след време синът й ще стане известен мъж и голям вожд; тя споделяше с Тосте задоволството си, че Орм се е превърнал в едър, силен и умен младеж, във всяко отношение достоен потомък на майчиния си род. Но много се страхуваше от всички опасност, които го очакваха в зрялата му възраст, често припомняше злата участ на братята му и го караше да обещае, че ще се пази от биковете, ще бъде внимателен на корабната палуба и няма да прелюбодействува с чуждите жени; ала имаше още толкова много опасности, които можеха да го сполетят, че тя просто не знаеше за кое по-напред да го съветва. Когато стана на шестнадесет години и бе готов да отплава с останалите, Аса го спря — твърдеше, че бил прекалено млад и с много крехко здраве; а когато Тосте я попита дали смята да го превърне във вожд на кухнята и герой на бабите, тя така яростно избухна, че той се изплаши и я остави на мира, самият доволен да замине, без да губи много време.
Същата есен Тосте и Од се върнаха късно от пътуването си, бяха загубили голяма част от екипажа и почти нямаха хора, които да застанат зад греблата; въпреки това всички бяха доволни от резултатите и имаха много да разказват. В Лимърик не постигнали голям успех, тъй като ирландските крале в Мунстер станали толкова силни, че местните викинги се отказали от плячкосване, за да могат да се защитават. Но тогава едни приятели на Тосте (който бил закотвил кораба си недалеч от брега) го попитали дали не би посетил с тях тайничко големия летен панаир, уреждан всяка година в Мерионет, Уелска област, където до този момент викингите не били прониквали, но до там можело да се стигне с помощта на откритите от тях двама опитни водачи. Од склонил Тосте да приеме предложението, другите от екипажа също горели от желание. Така общо седем техни кораба пуснали котва край Мерионет и след тежък преход по суша успели да пристигнат на панаира, без някой да подозира за присъствието им. Имало жестоки боеве и мнозина, паднали убити, но накрая викингите победили и взели огромна плячка, както и много пленници. Продали ги в Корк, като за целта направили специално пътешествие. Дългогодишен обичай било там да се събират търговците на роби от всички краища на света и да наддават за пленници, водени от викингите. Самият крал на тази област, Олоф със Скъпоценните камъни, много стар и мъдър християнин, купувал всеки роб, който привлече вниманието му, и давал възможност на роднините му да го откупят, като винаги печелел добре. От Корк Од и Тосте тръгнали за вкъщи, придружени от много други кораби на викинги, които да ги пазят от пирати — нямали желание да водят повече битки, както били с малък екипаж и натежали от съкровища. Така бяха успели невредими да заобиколят Скаге, където хората от Вик и Вестфолд, скрити в засада, изненадващо нападаха натоварените с богатства кораби, които се завръщаха от юг и запад.
4
При викингите празникът Юл съответствува на нашата Коледа, това е първоначалното название на езически празник, предхождащ християнския с 12 дни. — Б. пр.