Други му възразиха, като му припомниха как при последния случай, в който извършиха жертвоприношение, моментално се натъкнаха на корабите на Алмансур. Гуне боязливо се обади, че може би за по-сигурно е трябвало да поднесат дарове и на Аллах, и някои подкрепиха това мнение; но Токе отбеляза, че според него Аллах нямал особено влияние при морските дела. Орм пък рече:
— Мисля, че никой не може да знае колко е могъщ този или онзи бог или с какво може да ни помогне. Глупаво е да пренебрегваме някои от тях, за да не оскверним други. Знаем само, че в това премеждие едно божество ни служеше добре, имам предвид свети Яков; единствено неговата камбана предпази кораба от преобръщане и помогна на робите да гребат едновременно. Нека не го забравяме!
Всички се съгласиха с мъдрите слова на Орм и принесоха месо и пиене на Агир, Аллах и свети Яков — това поободри духовете.
Вече нямаха точна представа къде се намират, знаеха само, че са далеч от Астурия и държат курс на север, в посоката, накъдето ги тласкаше бурята; че ако не се отклонят прекалено на запад, в един момент със сигурност ще се натъкнат на земя — Ирландия, Англия или пък Бретан. Ето защо събраха смелост и продължиха да се борят със стихията. Един-два пъти успяха да разпознаят някои звезди; надяваха се, че ще намерят пътя.
Най-много се безпокояха за робите. Въпреки че бездействуваха на греблата, те бяха прималели от страх, чувствуваха се зле от морската болест, лицата им бяха позеленели от влагата и студа, а зъбите им тракаха; някои от тях умряха. На кораба имаше малко топли дрехи, а вече беше късна есен и всеки ден ставаше по-студено н ветровито. На Орм и другарите му им беше жал за нещастните роби, грижеха се за тях колкото могат и на малкото, които смееха да приемат храна, даваха от най-хубавото. Знаеха, че ако успеят да ги свалят в добро състояние на сушата, ще бъдат много ценна плячка.
Най-накрая бурята утихна и през целия ден времето бе хубаво, а вятърът поддържаше курса им на североизток; робите се посъживиха, окуражели от слънцето, Но същата вечер настана пълно безветрие, спусна се мъгла, която бързо се сгъстяваше. Беше студено и влажно, всички, и най-вече робите, трепереха от студ; не чувствуваха ни полъх, а корабът се поклащаше безжизнено в мъртвото вълнение. Орм се обади:
— Ето че загазихме. Ако стоим и чакаме да излезе вятър, робите ще измрат от студ; но и да ги заставим да гребат, както са изнемощели, пак няма да издържат. Освен това, докато не се виждат ни слънце, ни звезди, няма кой знае какъв смисъл да гребем.
— Смятам, че трябва да им наредим да работят — каза Рап, — за да се сгреят малко. Можем да плаваме по мъртвото вълнение, защото бурята дойде от юг, а докато трае тази мъгла, нямаме по какво друго да се ориентираме.
Всички решиха, че Рап е дал мъдър съвет. Накараха робите да хванат граблата и те, мърморейки, се подчиниха; наистина бяха останали без сили. Скандинавците отново започнаха на смени да отмерват ритъма с камбаната. Струваше им се, че сега звукът й е още по-приятен, всеки удар отекваше продължително и това ги успокояваше в мъглата. Понякога оставяха робите да починат и да дремнат, но, общо взето, гребаха цялата нощ и направляваха кораба по мъртвото вълнение, а мъглата продължаваше плътно да ги обгръща.
Сутринта на руля бе Огмунд, а Рап биеше камбаната; останалите спяха. Изведнъж двамата се ослушаха, спогледаха се и отново напрегнаха слух. Някъде много отдалеч се носеше едва доловим звън. Изумени, те събудиха другарите си и всички наостриха уши. Звукът се повтори няколко пъти и сякаш идваше отпред.
— Изглежда, не сме единствените моряци с камбана на борда — обади се Токе.
— Да се движим внимателно — рече Гринулв. — Може да са Ран и дъщерите й, които прелъстяват мъжете в морето с музика и заклинания.
— По-скоро са джуджета, които чукат по наковалня — възрази Хале, — и хич няма да се радвам, ако ги срещнем. Сигурно сме близо до някой остров на тролове.
А звънът все още отекваше леко в далечината. Сега всички ги изби студена пот; чакаха да чуят какво ще каже Орм. Робите също слушаха и започнаха да бъбрят възбудено помежду си; но езиците, които използуваха, бяха непонятни за Орм и останалите.
— Никой не би могъл д.а каже какво е това — промълви Орм, — но нека не се плашим от такоаа незначително нещо. Хайде да гребем, както досега, и да си отваряме очите на четири. Аз лично никога не съм чувал за магия, която се прави сутрин на светло.