Съгласиха се с това и продължиха да гребат; междувременно звънът се чуваше все по-близо и по-ясно. По косите им заигра лек полъх на вятър и мъглата се разпръсна; после изведнъж всички се развикаха, че виждат земя. Беше скалистият бряг на някакъв остров или нос. Нямаше съмнение, че звукът е идвал оттам, въпреки че сега бе заглъхнал. Съзряха зелена поляна, на която пасяха кози; също две-три колиби, а край тях хора, загледани в морето.
— Тези не ми приличат на тролове — каза Орм, — нито пък на дъщерите на Ран. Хайде да слезем на брега и да разберем къде сме.
Така и направиха; мъжете от острова не проявиха страх, когато въоръжените моряци слязоха на сушата, а радостно се втурнаха към тях да ги посрещнат. Бяха шестима, всичките стари, с бели бради и дълги кафяви наметала; никой не разбираше езика им.
— В коя земя сме? — попита Орм. — И кои сте вие? Един старец разбра въпроса му и извика на останалите:
— Лохланах! Лохланах!23
А после отговори на Орм на скандинавски:
— Това е Ирландия, а ние сме монаси от Ордена на свети Финиан.
Щом чуха тези думи, Орм и хората му много се зарадваха; смятаха, че са почти вкъщи. Сега разбраха, че са спрели на малък остров, а зад него се очертаваше ирландският бряг. Тук живееха само старците и техните кози.
Островитяните възбудено разговаряха помежду си; изглеждаха изумени. Този, който знаеше скандинавски, се обърна към Орм:
— Говориш езика на северните мъже; аз го разбирам, защото като млад, още преди да дойда тук, познавах много скандинавци. Но никога не съм виждал хора от Лохлан24, облечени като теб и другарите ти. Откъде идвате? Какви сте: бели или черни лохланци? И защо пристигате със звън на камбана? Днес е празникът на свети Брандан и ние бихме нашата, за да почетем паметта му; после чухме как в отговор откъм морето се разнесе звън и решихме, че ни отвръща самият светия, който бил голям моряк. Но, за бога, всичките ли, дето плавате с този божествен звук, сте покръстени?
— Как дрънка тоя старец! — обади се Токе. — Отговорът ти ще трябва да бъде дълъг, Орм. Орм отвърна:
— От черните лохланци сме, от земите на крал Харалд; но не знаем дали е още жив, защото много дълго не сме си били у дома. Дрехите и наметалата ни са испански, тъй като идваме от Андалусия, там служихме на великия господар Алмансур. Камбаната ни се нарича Яков и е от някаква църква в Астурия, където е погребан същият апостол. Бе най-голямата от всички в нея; а това как и защо пътува с нас, е дълга история. Чували сме за вашия Христос, но там, откъдето пристигаме, не го почитат и затова не сме покръстени. Щом сте християни, сигурно ще ви е приятно да чуете, че гребците ни са от вашата вяра. Те са роби и са оттам, откъдето е камбаната. Само че пътуването беше много тежко за тях и сега са изнемощели. Няма да е зле да ги свалим на брега да починат малко, преди да продължим за родината. Не се страхувайте от нас; изглеждате добри хора, а ние не използуваме насилие, когато не се опитват да ни противоречат. Няколко от вашите кози ще ни свършат добра работа, но с нищо друго няма да ви ощетим — не смятаме да стоим дълго.
Старецът предаде тези думи на останалите; те заклатиха глави и си зашепнаха. Преводачът обясни, че тук често посрещат моряци и никой досега не им е сторил зло.
— Защото и ние не вредим на никого — продължи той — и не притежаваме нищо освен тези кози, лодките и колибите си; а самият остров е на свети Финиан, той е много могъщ в очите на бога и ни е взел под крилото си. Тази година е благословил козите, та имаме доста, няма да ви липсва храна. Така че добре сте дошли на скромната ни трапеза; а за нас, старците, които от години седим самотни тук, ще е удоволствие да чуем историята на вашето пътешествие.
Свалиха робите на брега и изтеглиха кораба. Орм н другарите му останаха на острова на свети Финиан и заживяха с монасите в мир и разбирателство. Ловяха риба с тях и уловът бе добър, хранеха робите, за да оправят изнемощелия им вид; разправяха на монасите за всичките си приключения. Въпреки че трудно следяха речта им, старците с трепет слушаха разказите за далечни земи. Но най-много се възхищаваха на камбаната — толкова голяма не бяха виждали в Ирландия. Смятаха, че се е случило чудо — че свети Яков и свети Финиан са разговаряли от разстояние с камбаните си; а понякога биеха Свети Яков вместо своята и на висок глас изразяваха радостта си, когато мощният й звън ехтеше навътре в морето.
Осма глава: ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА ОРМ ПРИ МОНАСИТЕ НА СВЕТИ ФИНИАН И ЗА ТОВА КАК В ЙЕЛИНГЕ СЕ СЛУЧИ ЧУДО