Викингите го гледаха втрещени, а един-двама се разкикотиха и запляскаха по коленете си.
— Скоро ще започнеш да ни разправяш — обади се Токе, — че е станал монах като теб и си е обръснал главата.
А Орм рече:
— Ние пътувахме надлъж и нашир, докато ти и братята ти сте седели па този самотен остров; а ето че имате по-важни новини за нас, отколкото ние ви носим. Но искате да повярваме нещо невероятно — че крал Харалд е станал християнин. Мога да си обясня това единствено така: някой моряк, като е видял колко сте простодушни и невинни, ви е внушил тази идея, за да се пошегува.
Но монахът ги уверяваше, че им е казал истината, а не е повтарял просто дрънканиците на случайни пътешественици. Чули тази невероятна новина от устата на собствения си епископ, когато ги посетил преди две години; след това седем поредни недели благодарели на бога от името на всички християни, пострадали от викингите, за голямата победа, която е спечелил.
Това убеди скандинавците в правотата на думите му, въпреки че не им помогна да приемат по-лесно тази изумителна вест.
— Сам той е потомък на Один — казваха си те и се споглеждаха в недоумение, — как е възможно да се обвърже с друг бог?
— Щастието го е следвало цял живот; това е дар от асите25; флотата му нападаше християните и се връщаше отрупана с техните богатства. Какво общо има той с християнския бог? — чудеха се те.
Седяха стъписани и клатеха глави.
— Остарял е вече — промълви Гринулв — и може би се е вдетинил както крал Ане от Упсала преди години. Кралете пият по-силна бира и имат много жени; с течение на времето това може така да изтощи един мъж, че да замъгли разсъдъка му и той да не знае какво върши. Но на тях всичко е позволено, дори когато разумът им ги напусне. Сигурно по този начин и крал Харалд се е забъркал в християнската религия.
Мъжете кимаха в съгласие и започнаха да разказват за разни хора от родните си земи, които на старини станали чудаци и причинили много неприятности на семействата си със странните си капризи. Всички смятаха, че не е хубаво човек да живее до възраст, когато зъбите му изпопадат и умът му залинее. Монасите се обадиха, че ще ги сполетят и по-страшни неща — след единадесет години в деня на Страшния съд внезапно ще бъдат изтръгнати от земята. Но викингите отвърнаха, че ще се притесняват за това, когато му дойде времето, и само от страх няма да си направят труда да приемат християнството.
А Орм бе зает с други мисли; трябваше да реши какъв курс да поемат, щом не смеят да тръгнат към пазарите навътре в страната. Накрая се обърна към другарите си:
— Хубаво е да си водач, като има да се разпределя плячка или да се раздава бира, но не и когато трябва да се взимат решения. Не успях да измисля нещо кой знае какво. Ясно е, че трябва да отплаваме — робите са във възможно най-добро състояние, тук си починаха и похапнаха добре. Колкото повече се бавим, толкова по-лошо ще става времето и по-трудно ще пътуваме, Според мен най-добрият план е да отидем при крал Харалд — в неговия двор има много богати хора, които биха дали добра цена за робите; а ако действително е станал християнин, носим му чудесен подарък, който сигурно ще го предразположи към нас. Аз самият бих предпочел да постъпя на служба при него, отколкото да седя в бащината си къща като най-малкия син на семейството, ако изобщо старецът и Од, брат ми, са още живи. Тези от вас, които бързат за дома, ще се придвижат лесно от кралския двор до Блекинге, след като продадем робите и си разделим парите. Но най-важното е да се погрижим те да не умрат, като излезем в студените северни води.
После каза на монасите, че иска да изправи сделка с тях: те да му дадат всички ярешки кожи и излишни дрехи, които имат, а той да им остави двама от иай-слабите роби, защото ако ги вземе, те ще умрат, но ако останат и възстановят силите си, ще им бъдат полезни. Освен това ще им даде и андалуски сребърни монети. Монасите се разсмяха и казаха, че не са чували ирландец да е сключвал по-добра сделка с лохланах, но че биха предпочели в замяна камбаната на свети Яков. Орм отвърна, че не може да им я остави, и пазарлъкът приключи на първоначалното предложение. Така робите бяха снабдени с нещо като зимно облекло.
Приготвиха си пушена риба и козе месо за пътуването. Взеха и от репите, които монасите отглеждаха. Те им помагаха много, държаха се като приятели и не се оплакваха, че гостите им са причина стадото от кози да намалее толкова. Единственото, което ги безпокоеше, бе, че камбаната ще остане в ръцете на езичници, че Орм и хората му не си знаят интереса и не искат да се покръстят. Когато дойде време да се сбогуват, направиха последен опит да убедят приятелите си в правотата на Христа, на свети Финиан, на Страшния съд и на истинската вяра. Орм им отвърна, че точно в този момент няма време да се занимава с подобни проблеми, но че както подобава на истински вожд, трябва да изрази с нещо благодарността на всички за гостоприемството, което са им оказали. После пъхна ръка в пояса си, извади три златни монети и им ги даде.