Като видя щедростта му, Токе се засмя; каза, че не е по-беден от Орм, а и много скоро възнамерява да се задоми в едно от най-добрите семейства на Листер и да се издигне в родния си край. Затова той също даде три златни монети; монасите се изумиха от тази разточителност. Останалите не бяха особено ентусиазирани от примера на водачите си, но за да защитят доброто си име, и те извадиха по нещо; всички освен Гринулв. Подиграваха го, че е стиснат, но той се хилеше с кривата си усмивка и си чешеше брадата, явно доволен от себе си.
— Аз не съм вожд — рече той — и освен това започвам да остарявам, никое момиче няма да се ожени за мен и да ми донесе за зестра хубава къща, в която да живея; дори някоя бабушкера няма да го стори. Така че моето скъперничество е просто проява на здрав разум.
Качиха робите отново на борда и ги оковаха по местата им. Орм отплава от остров Свети Финиан и се насочи на изток покрай ирландския бряг. Имаха силен попътен вятър и се движеха бързо. Всички трепереха от есенния хлад, въпреки че се бяха увили в ярешките кожи. Орм и другарите му бяха прекарали толкова дълго на юг, че сега повече отпреди усещаха студа в кастите си. Въпреки това бяха в добро настроение — знаеха, че са съвсем близо до дома, и единственото им безпокойство беше да не ги нападнат някои техни сънародници, каквито имаше вероятност да срещнат в тези води; затова бяха много бдителни. Монасите им бяха казали, че сега, когато крал Бриън е затворил за тях по-голямата част от Ирландия, около английските брегове се навъртат все по-многочислени орди викинги от Дания — смятат Англия за най-подходяща цел на своите набези. Орм държеше кораба далеч от брега, за да не се натъкнат на викингски кораби, когато преминават през Ламанша. Имаха късмет и не срещнаха никого; излязоха в открито море и почувствуваха как пръските на морските вълни станаха по-студени. Плаваха, докато пред очите им се появи крайбрежието на Ютланд. Всички се засмяха от облекчение, сърцата им преливаха от радост, че отново виждат датска земя; сочеха си различни места от сушата, които бяха преминали преди много време, когато тръгнаха с Крок на юг.
Заобиколиха Скаге и насочиха кораба надолу край подветрения бряг на залива; сега, доколкото можеха, робите отново трябваше да гребат под ударите на камбаната на свети Яков. Тук Орм поговори с мъжете от някакви рибарски лодки, които им пресякоха пътя. От тях разбра на какво разстояние се намират от Йелинге, където бе настанен дворът на крал Харалд Синия зъб. После всички лъснаха оръжието и се погрижиха за облеклото си, за да се представят пред краля по достоен за положението си вид.
Рано една сутрин стигнаха в Йелинге и завързаха кораба си на пристана. Оттам се виждаше кралският дворец, заобиколен с висока стена. Долу край кея имаше някакви колиби. От тях наизлязоха хора и започнаха да разглеждат Орм и другарите му с любопитство заради чуждоземния им вид. Викингите пренесоха камбаната на брега, като използуваха същите трупи и платформа, с които я придвижваха в Астурия. През това време от околните постройки се събра тълпа от изумени зрители — те гледаха чудото с разширени очи и разпитваха откъде идват тези чужденци. След като бяха прекарали в чужбина толкова много години, за Орм и останалите звучеше странно да чуят родния си език от устата на други хора. Освободиха робите от веригите и ги впрегнаха да теглят камбаната към кралския двор.
Изведнъж откъм двореца се разнесоха викове и глъчка, по хълма към тях тичешком се спускаше някакъв дебел мъж, загърнат в дълга наметка с качулка. Беше с обръсната глава и на гърдите му висеше сребърен кръст; ужас се четеше в лицето му. Пристигна при колибите задъхан, разперя широко ръце и извика:
— Пиявици! Пиявици! Няма ли тук милосърдна душа да ми даде пиявици? Спешно ми трябват силни млади пиявици за изсмукване на кръв!
Личеше, че е чужденец, но въпреки че бе останал без дъх, говореше датски правилно.
— Пиявиците в двореца се разболяха и не искат да пият кръв — продължи той задъхано, — а единствено те могат да облекчат зъбобола му. В името на Всевишния, сина му и Светия дух, няма ли кой тук да ми даде пиявици?
Но никой от колибите не разполагаше с такива и дебелият свещеник заохка, започна да се отчайва. Сега бе слязъл долу на кея, където бе закотвен корабът на Орм — там изведнъж съзря камбаната и струпаните хора. Очите му бавно се ококориха и той затича напред да я разгледа.