Епископ Попо не бе сред присъствуващите. Беше бдял до леглото му през цялата нощ с молитва па уста, слушал бе ужасните му заплахи и богохулства, когато болката се усилваше много, затова накрая го принудиха да се оттегли и да си почине. Но брат Вилибалд, които заедно с брат Матиас цяла нощ опитваше различни лекарства, бе останал буден, запазвайки бодрия си дух. Беше дребничък съсухрен мъж с голям нос и свити устни; на слепоочието му имаше червен белег. Слушаше с интерес разказа на брат Матиас за случилото се и кимаше с глава, а когато камбаната се появи на входа, простря ръце нагоре.
— Това наистина е чудо! — извика той пронизително и възторжено. — Тези странници ни се притекоха на помощ с мисия от небето, така както божествените гарвани нахраниха пророк Елия28, когато бе сам в пустинята. Всичките ни церове успяваха да прогонят болката само за няколко минути; но щом нашият господар, кралят, загубеше търпение и отвореше уста, болката веднага се връщаше. Така бе през цялата нощ. Сега обаче със сигурност ще го излекуваме. Първо, брат Матиас, измийте камбаната хубаво със светена вода, после я обърнете на една страна и я почистете отвътре, тъй като не забелязвам по външната й повърхност праха, който ми е необходим. Трябва веднага да го смеся с другите съставки.
Обърнаха камбаната, а брат Матиас я избърса отвътре с парцал, напоен в светена вода, който след това изстиска в приготвения за целта съд. По нея имаше доста стар прах и събраната вода излезе почти черна — това много зарадва брат Вилибалд. Той се зае да размесва разни лекарства, подредени в голям съндък от кожа, като междувременно държеше поучителна реч на тези от присъствуващите, които бяха любопитни да узнаят с какво се занимава.
— Старинната рецепта на свети Григорий29 е най-ефикасна в подобни случаи — препоръча той. — Формулата е проста и около приготовлението и няма никаква тайна. Сок от трънка, жлъчка от глиган, селитра и бича кръв, щипка хрян и няколко капки хвойнова вода — всичко това смесено с равно количество светена вода, в която е изплакната някоя свещена реликва. Държите тази смес в устата, докато се изпеят три куплета от псалмите; процедурата се повтаря три пъти. Това е най-сигурното средство срещу зъбобол, което ние, практикуващите този занаят, познаваме. Винаги помага, стига реликвата да има достатъчно силно действие. Апулийските30 лечители на стария император Ото смятаха, че жабешката кръв е по-ефикасна от бичата, но сега малцина са на това мнение, което е щастливо съвпадение, тъй като през зимата жабешката кръв се намира много трудно.
Той извади от сандъка си две малки метални шишенца, изтегли запушалките, помириса ги, поклати глава и изпрати един слуга в кухнята да донесе прясна жлъчка и бича кръв.
— В случаи като този е необходимо най-доброто — рече той — и когато реликвата е толкова силна, трябва много да се внимава с останалите съставки.
Всичко това отне няколко минути и сега крал Харалд сякаш страдаше по-малко. Той отправи поглед към Орм и Токе — явно беше изненадан, че вижда край себе си непознати хора, облечени в чуждестранни доспехи; те още носеха червените наметки и гравираните щитове на Алмансур, а шлемовете им покриваха носа и падаха ниско по страните и врата. Кралят им махна да се приближат.
— Чии хора сте? — попита той.
— Твои поданици сме, кралю — отвърна Орм, — но идваме от Андалусия. Там служихме на Алмансур, великия владетел на Кордова, докато помежду ни се проля кръв. Когато тръгнахме на пътешествие с три кораба, Крок от Листер бе наш водач, но бе убит заедно с много други. Аз се казвам Орм, син на Тосте, родом съм от местността Възвишението в Сконе и съм водач на тези, които останаха живи. Донесохме ти тази камбана; щом чухме, че си станал християнин, кралю, решихме, че такъв подарък ще ти достави удоволствие. Нямам представа дали притежава някаква сила, с която се лекува зъбобол, но в морето ни помагаше много. Тя бе най-голямата от всички, поставени над гроба на свети Яков в Астурия, където има много невероятни неща. Бяхме там с господаря Алмансур; той много ценеше камбаната.
Крал Харалд кимна, без да отрони дума; но едната от младите жени в краката му обърна глава, взря се в Орм и Токе и заговори много бързо на арабски:
— В името на Аллах, милостивия, състадателния! Вие хора на Алмансур ли сте?
Двамата се втренчиха в нея, изумени да чуят този език в двора на крал Харалд. Девойката бе хубава, с големи кафяви очи, разположени раздалечено на бледото й лице. Имаше черна коса, която се спускаше от слепоочията на две дълги плитки. Токе не говореше добре арабски, но тъй като отдавна не бе разговарял с жена, побърза да отговори.
28
Еврейски пророк от IX в. пр. н. е, преследван за това, че отрича Ахав и Йозавел. — Б. пр.